Връзката между корупцията, организираната престъпност и архивите на ДС

От началото на следващата седмица започва предаването на фондовете на бившата Държавна сигурност на Централния Държавен архив. Това беше съобщено на международна конференция в София вчера, посветена на отварянето на архивите на тоталитарните секретни служби в България. Специален гост на форума беше холандската евродепутатка от групата на зелените Елс де Хрун, която даде интервю за българската редакция на Дойче веле.

“Мисля, че част от българите разбират, колко е важно да бъдат отворени архивите. Защото когато подаваме ръка на някого трява да знаем на кого подаваме ръка. В Холандия имаше един писател, който беше казал, че хората на Балканите вървят с гръб назад напред към бъдещето. Намирам това за много сполучливо сравнение, защото не трябва да четем историята с ограничени познания за реалните събития по онова време и върху това да градим бъдещето си. Много е важно да се знае, какво точно се е случило в миналото. Аз използвам друго сравнение – с ключа от къщата на демокрацията. За да отключим тази къща се нуждаем от ключ. Разбира се, в нея можем да проникнем и по други начини, напр. като се покатерим върху покрива и, но най-лесният начин си остава да имаме ключа. И в случая ключът е отварянето на архивите. Сега хората си нямат доверие, шантажират се, забогателите в хода на приватизацията се крият и купуват хора, а купените на практика продават гласа си на избори. И така това продължава вече 16 години в България – т.е. потенциалът на демокрацията не се увеличава, а намалява. За една страна това е нещо много трагично.”

Вече 17 години след промяната в България не успяваме да прочетем архивите на бившите тайни служби. Защо според Вас това беше възможно в останалите бивши социалистически страни, но не и в България? Защо българите не успяха да открият ключа, за който Вие говорите?

“Мисля, че тук беше по-трудно да се открие ключа, защото Държавна сигурност беше изключително обвързана със ЩАЗИ и с КГБ, а самата тя имаше изключителна мощ. Тук влиянието на Москва беше много по-силно отколкото в другите страни и всичко това позволи да бъдат укрити много неща, за разлика напр. от Чешката република или Унгария, където имаше много силна съпротива. Мисля, че това е обяснението, защо в България не стана възможно отварянето на архивите. Припомнете си напр., че много скоро след промяната старият елит отново се завърна във властта, те създадоха или проникнаха в множество неправителствени организации, по този начин старите кадри упражняваха влияние и лишаваха от инициатива новите демократи, които нямаха опит и средства. Така напр. бяха създадени и редица задгранични неправителствени организации, с които много хора на запад работеха и продължават да работят, което аз намирам за особено цинично.”

Според редица наблюдатели, на управляващите в България им липсва достатъчно политическа воля за решаването на въпроса с архивите на бившата ДС. Има ли механизъм, по който различните европейски институции могат да оказват патиск върху българските политици за прочитане на миналото чрез архивите на тайните служби?

“За съжаление не всички мои колеги разбират, колко е важно да стане факт отварянето на архивите. Те говорят за корупция, за измами и за организираната престъпност, но не виждат връзката между тях. Аз излязох със статия по този въпрос, водила съм множество раговори с колеги от ЕП, но те не виждат връзката, напр. това, че хората са превърнати в нещо като заложници.на хората с парите. Това не е никаква демокрация. В резултат на това младите хора бягат, за да отдават знанията си на друго място, и можем да кажем, че това е един вид нов колониализъм”.

Какви рискове за съвременна България крият непрочетените архиви на тайните служби? Може ли напр. това да застраши напр. приемането на страната в ЕС?

“Ударението е поставено върху корупцията и организираната престъпност, а критериите не са влючвали въпроса за приемането на закон за архивите на бившаите тайни служби. Според мен към това трябва да причислим и темата за дикриминацията. Но ако вземем тези четири области, ние ще открием взаимовръзката между тях. Мсиля, че ЕК е за това, да бъдат отворени архивите на ДС, както и повечето от българите. Всъщност решението вече е взето, и трябва да ви кажа, че не съм песимистка, а реалистка. Това, от което сега България има нужда, е да бъде направен един добр закон. И аз се надявам, че с помощта на чуждите експерти, поканени на конференцията в София, ще бъде поставено едно добро начало. Пак казвам – решението е взето, архивите трябва да бъдат отворени, и няма връщане назад. Кутията на Пандора е отворена.”