Все повече държави в Близкия изток залагат на ядрената енергия

Иранската ядрена програма е повод за предупрежденията, отправяни от страна на американския президент Джордж Буш, че съществува заплахата от избухване на Трета световна война. Френският министър на отбраната Ерве Морен на свой ред твърди, че аятоласите отдавна разработват проект за атомна бомба. Когато става дума, обаче, за амбициите на останалите близкоизточни държави, водещите западни сили и Русия реагират по-скоро отзивчиво. Сделките в сферата на мирното използване на ядрената енергия вървят много добре. Сега и египетският президент Хосни Мубарак обяви, че в страната му ще бъдат построени още много ядрени реактори. Сигурността на енергийното обезпечаване представлява “интегрална част от националната сигурност” – по думите му. Позицията на Вашингтон в този контекст е следната – държавите, които искат да използват атомната енергия за граждански цели, не ни създават никакви проблеми.

Наред с Египет и Иран още много държави са се насочили към мирното използване на атомната енергия – Йордания, Турция, Йемен, Алжир, Мароко, Либия, както и страните от залива. Израел, който е ядрена сила от 60-те години насам, планира изграждането на реактор в пустинята Негев. Което дава повод за опасенията, че наред с цивилните програми в Близкия изток би могла да започне и надпревара в ядреното въоръжаване. Непрозрачните амбиции на Иран пораждат у водещите арабски държави страха от установяването на иранско-шиитско господство. “Регионалната роля на Иран и политизирането на ядрения въпрос чрез Иран са причина за нарастване на недоверието от страна на Египет” – казва Мохамед Абдел Салам от Политическия институт Ал Ахрам.

Което показва колко голям може да бъде рискът от осъществяването на тайни военни програми в сянката на политиката за мирно използване на ядрената енергия в Близкия изток. Декларация на Мубарак изобщо не е изненадваща: завръщането към гражданските програми се дискутира в Египет от една година насам, във връзка с дебатите по евентуалната водеща роля на Иран в Персийския залив. Правителството в Кайро се обосновава с недостига на енергия. Наистина – благодарение на своите запаси от газ и нефт Египет е на осмо място в света по добив на горива. Но значителна част от тях е предназначена за износ. А запасите не са толкова големи: нефтът ще стигне за още 15 години, газът – за 34. Освен това почти 60 процента от националния добив на газ се използват за местното електропроизводство. Бензинът се субсидира. Още един аргумент в полза на ядрената енергия е драстично увеличаващият се воден дефицит. А с помощта на атомните съоръжения би могла да се обезсолява морската вода. Което е важно и за Египет, но и за Саудитска Арабия, Катар, Обединените Арабски емирства, Кувейт и Оман.

Египтяните имат опит в областта на използването на атомната енергия от 50-те години насам. Тогава Съединените щати им построяват атомна лаборатория. През 1961-ва година тогавашният Съветски съюз предоставя на Египет изследователски реактор. Когато става ясно, че Израел се стреми към създаването на атомна бомба, и Кайро залага на ядрена програма за военни цели. След изгубената шестдневна война, обаче, я прекратява. В сферата на мирното използване на атомната енергия се работи интензивно до 1986-та. Когато трагедията в Чернобил слага временен край на амбициите. Освен това от 1981-ва година Египет е член на Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Критиците на ядрените планове на Кайро посочват, че енергийните проблеми биха могли да се разрешат по-евтино и без рисковете, произтичащи от експлоатацията на атомната енергия, ако се наблегне на икономиите и използването на слънчевата енергия. Бившият дипломат Салах Ибрахим, който през 80-те години работи в мисията на Международната агенция за атомна енергия в Египет, каза неотдавна, че ще е по-добре парите за изграждането на ядрен реактор да бъдат вложени в образованието и в инфраструктурата. Той се съмнява, че страната му би могла да гарантира нужните стандарти в сферата на сигурността при използването на ядрената енергия за мирни цели. “Как ли би могла да се експлоатира сигурно толкова свръхсложна технология в едно толкова недисциплинирано общество като египетското?”.