Все повече са разраства скандалът във Ватикана

Който си мислеше, че главата на Католическата църква ще използва първата възможност, за да намали вредите и загубите, се оказа излъган. На традиционната молитва в неделя /първи февруари/ Бенедикт Шестнайсети с нито една дума не се спря на аферата Уилямсън. Макар и вътрешно-църковната критика да става все по-гръмогласна и откровена: Папата допускал грешки, решението било неправилно, немарливост - подобни преценки се правят все по-често не само от светски католически организации, а и от германски епископи и кардинали.

Недвусмислена критика

Отговорните лица на други нива във Ватикана са по-внимателни в изказванията си, но са не по-малко недвусмислени. Кардинал Валтер Каспер, министър по екуменическите въпроси на Ватикана, отговарящ за диалога с евреите, се обади на 2 февруари от Москва по не особено добре звучаща телефонна линия, за да заяви позицията си:

"Трябва да кажа съвсем открито, че твърде малко бе обсъждано и проверявано, къде биха могли да възникнат проблемите. Да се обяснява "следварително" е винаги много по-трудно. Бих си пожелал повече комуникация."

Отново, както вече веднъж се случи след словото в Регенсбург, сега трети лица трябва да оправят сбърканото на най-високо равнище. Едно нещо става все по-ясно: от една страна ръководителят на отговарящата за епископите ватиканска служба, Кардинал Кастрильон Хойос, който очевидно искаше с реабилитацията да ознаменува скоро приключващата си църковна кариера, е подложил на твърде повърхностна предварителна проверка четиримата лефеврианци, чието отлъчване от църквата бе отменено.

Освен това обаче все повече хора си задават въпроса, защо отцепническото Братство на Пий непременно трябваше да бъде отново прието в лоното на Рим. Макар и Кардинал Каспер да предсказва, че предстоящите разговори ще бъдат много трудни и за момента положението е следното:

Църковната върхушка се поддава на натиск

"И дума не може да става, че тези епископи сега са изцяло част от Католическата църква. Надяваме се да можем да встъпим в сериозен разговор, при който предимно те трябва да предприемат стъпки към нас."

Такива стъпки към църквата, такива компромиси обаче не бяха забелязани досега. Точно обратното: още един от епископите-лефеврианци, след самия Уилямсън, заяви пред торинския всекидневник "Ла Стампа", че нямало да променят позицията си, що се отнася до реформите на Втория ватикански консилиум, а ще се стремят преди всичко да преубедят Ватикана. Това ни най-малко не звучи коленопреклонно.

Още един от лефеврианците предизвика потрес в Италия с, меко казано, странни изказвания за Холокоста и газовите камери. В момента наистина изглежда, че маргиналните фундаменталисти надделяват над църковната върхушка.