България

Всичко виждат, всичко чуват

Думата "подслушване" е тези дни много актуална в България. При това подслушването далеч не е единственият начин за събиране на конфиденциална информация. "Очите" и "ушите", които следят българите, си имат и други методи.

default

Странно защо нерегламентираното, сиреч незаконно подслушване, което в България си има собствена 20-годишна история, се възприема като основен етикет на тайните служби. А те си имат и куп други методи за следене и контрол. Обект на техния специален интерес са не само нищо неподозиращите обикновени граждани, но и политици и журналисти, дребни и средни предприемачи, търговци, производители, да не говорим за по-известни юристи и правозащитници. Информацията е стока, която днес се продава скъпо, тъй като с нейна помощ могат да бъдат постигнати не само политически, но и чисто икономически цели - като превземане на чужд бизнес или упражняване на най-обикновен рекет. Освен микрофонното слухтене, в арсенала на събирачите на лични данни са още проследяването, специализираното видеонаблюдение, контролът върху компютрите и пощенската кореспонденция и редица други явни и тайни методи.

Фотографиите на КАТ

Парадоксалното в България е, че докато при използването на СРС-та от страна на МВР все пак има някаква законова уредба, пътната полиция например безконтролно събира и съхранява огромно количество информация, свързана с личния живот на хората и тяхната собственост. Нека си спомним как в средата на миналата година българската пътна полиция се похвали с новите си супермодерни радари, чиито камери с висока резолюция заснемат ясно не само шофьора-нарушител, но и неговите придружители. Дори да приемем, че „честитката” от КАТ пристига по пощата с черна лентичка върху очите на пътниците, не е ясно колко време се съхраняват заснетите изображения, кой има достъп до базата данни на КАТ и как се охранява тя срещу щедри събирачи на конфиденциална лична информация.

Vertrauliche Akten geheim Akte vertraulich Aktenordner

Да бяха само микрофоните...

Big Brother is watching you!

Подобна е и ситуацията с безбройните системи за видеонаблюдение, без които наистина борбата срещу престъпността е невъзможна. По закон видеозаписите следва да се унищожават най-късно в 30-дневен срок, освен в случаите, когато записите съдържат данни за извършено престъпление. Използването на заснетите изображения като доказателствен материал в съда преминава по принцип през сложни процедури и експертизи, поради което рядко се прилага. Възниква обаче въпросът дали ненужните записи действително се унищожават в законовия срок или все пак някои от тях се превръщат в обект на незаконна търговия, ако съдържат, да речем, компрометиращи данни за определено лице.

От птичи поглед

И още един пример: флагрантно нарушение на личната свобода извърши през 2010-та Националната агенция по приходите. Тя организира шумна публична акция, в рамките на която от въздуха бяха заснети луксозните имоти на заможни българи. Хеликоптер на прочулия се правителствен „Авиоотряд 28”, натоварен с репортери, прелетя над богаташки имения, над голф игрища и яхти, за да документира от въздуха собствеността на предполагаемите данъчни престъпници. Резултатите бяха повече от съмнителни - акцията наля в хазната едва няколко милиона лева, които при това не бяха събрани от най-приближените до властта бизнесмени. В замяна на това обаче авторът на гениалната идея, тогава заместник-началник на НАП, бързо зае титулярното място в агенцията и днес дори е водач в една от изборните листи на ГЕРБ. Скандалното заснемане от въздуха всъщност се оказа безконтролно събиране на данни, които се използват неизвестно от кого и с каква цел, а масираното публикуване на заснетото предостави на потърпевшите солидно основание да сезират пряко съда в Страсбург.

Живите СРС-та

Symbolbild Ohr Wand Lauschen Spionage Horchen mit dem Ohr an der Wand hängen

Стени с уши и очи

Едва ли е нужно да говорим за т. нар. ”трафични данни”, сиреч информацията за това кой с кого, кога и колко е контактувал по интернет или чрез мобилен телефон. Според неотдавнашен доклад на една от комисиите на 41-то НС, службите и особено МВР са следили тези данни неограничено и без разрешение на съда. Да не споменаваме и възможностите на същите тези структури да ползват безконтролно цялата визуална и текстова информация на информационните агенции и медиите и най-вече онази, която не е публикувана. Да не говорим и за вечните местни доносници, онези „живи” СРС-та, за които още през 70-те години на миналия век Радой Ралин написа: „Да, факт, под небосклона - осем милиона микрофона!”.

Наистина, нека не говорим! Защото в България това занимание е все още твърде опасно.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Albanian Shqip

Amharic አማርኛ

Arabic العربية

Bengali বাংলা

Bosnian B/H/S

Bulgarian Български

Chinese (Simplified) 简

Chinese (Traditional) 繁

Croatian Hrvatski

Dari دری

English English

French Français

German Deutsch

Greek Ελληνικά

Hausa Hausa

Hindi हिन्दी

Indonesian Bahasa Indonesia

Kiswahili Kiswahili

Macedonian Македонски

Pashto پښتو

Persian فارسی

Polish Polski

Portuguese Português para África

Portuguese Português do Brasil

Romanian Română

Russian Русский

Serbian Српски/Srpski

Spanish Español

Turkish Türkçe

Ukrainian Українська

Urdu اردو