1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Вторият живот на изоставените фабрики от миналото

23 ноември 2006

Преди няколко дни в Букурещ бяха обявени резултатите от знаков за нова Европа международен конкурс по архитектура на тема “забравените места”.

https://p.dw.com/p/AtNH
Снимка: dpa
В него са участвали авторски колективи от 14 европейски страни, а първото място бе присъдено на сръбския студент Предраг Игнатович за разработването на оригинален проект за исторически музей в Белград. Достойнствата на проекта, според председателя на журито французинът Лафарж, е решението за гъвкаво и елегантно съобразяване със старите контури на един квартал появил се в Средновековието.

Обживяването на “забравените места” не е просто нова европейска мода или стремеж към екстравагантност. Този оригинален реверанс към миналото е белег както за съхранението на духа населявал старите градски квартали, така и за приемствеността между пластовете култура, маркирали последните няколко поколения.

Което е извънредно важен подход към смисловите ориентири в едно бясно препускащо всекидневие, в което паузите са просто дефицитен лукс.

Второто място в конкурса се поделя между един ирландец и две студентки от Гърция. Идеята на ирландския проект е как да бъдат свързани двете части на един работнически квартал на Дъблин, разделени от непреодолимата преграда на преминаващата от там магистрала. Гръцкият проект е предложение за възстановяване на стара каменна кариера в един посещаван от туристите малък остров.

Тези и останалите отличени екипи поставят акцента върху стабилното устойчиво развитие и защитата и съхраняването на околната среда.

Възраждането на “забравените места” е едно от най-интересните урбанистични предизвикателства в държавите от Централна и Източна Европа – именно там, където доскоро нямаше “стъкло и алуминий”; именно там където социализмът остави емблематични сгради-мастодонти с импозантна сталинска архитектура и панелени общежития в близост до индустриални тухлени постройки.

Именно тези пространства привлякоха художници, артисти, театрали и дизайнери както в Берлин и Букурещ, така напривер и във Варшава. А резултатът е повече от впечатляващ.

Запуснатите фабрики предоставят огромни площи, които с много ентусиазъм и малко пари биват превръщани в галерии, ателиета, барове с културна програма и нетрадиционни театрални пространства.

Оказва се, че не финансова инжекция от кметството, а ударна доза култура като начало стига, за да преобърне стереотипите за места с лоша репутация.

Ако внимателно следим тенденциите, ще си дадем сметка, че това е не само модерно и икономически изгодно, но е и интелигентен отговор на все по-налагащата се анонимност на модерния градски дизайн. Решение, което избират не новобогаташите, а истинските ценители.