Brzezinski US Politik

С края на Студената война Буш старши, Клинтън и Буш младши станали първите глобални лидери, без да получат обаче официална летимация от международната общност. Още в самото начало на монографията си впрочем Бжежински, който в края на 70-те години бе съветник по въпросите на националната сигурност на президента Картър, дава ясно да се разбере, че и тримата са пропуснали този уникален шанс.

Буш-баща получава най-добрата обща оценка. Бжежински го описва като най-опитния и дипломатически най-умелия от тримата президенти; липсвала му обаче смела визия за бъдещето. Той възприел лозунга на Горбачов за "новия световен ред", без обаче да има сериозни намерения да го реализира. Като "полицай" той залагал на силата и легитимността, за да съхрани стабилността. Както при разпадането на съветската империя, така и при нахлуването на Садам Хюсейн в Кувейт, Буш реагирал с впечатляващо политическо умение и военна решимост. Но не успял да превърне тези свои триумфи в исторически успехи. Той не се възползвал от влиянието и моралната тежест на Америка, за да трансформира Русия или да умиротвори Близкия Изток.

Бжежински представя Бил Клинтън като най-блестящия ум и най-визионерски настроения от тримата президенти; липсвала му обаче стратегическа последователност при употребата на властта. За Клинтън външната политика била "в голяма степен продължение на вътрешната политика".

Авторът обвинява Клинтън в няколко важни провала: в политиката към Северна Корея, атомните планове на Индия и Пакистан, в Сомалия и Руанда, в Близкия Изток, както и по отношение на интегрирането на Китай в световната икономика. Укрепването и разширяването на атлантическата общност било неговото единствено трайно стратегическо постижение. Клинтън - заключава Бжежински - не използва своята харизма за глобално ръководство.

Сегашният американски президент Буш не разбира сложността на глобалната политика и клони към догматични формулировки според схемата добро - зло, пише Бжежински. Авторът е на мнение, че иракската война е подкопала американската заявка за глобално лидерство. Загубата на мека сила води до загубата на твърда сила - подчертава Бжежински. Войната била геополитическа катастрофа, отклоняваща ресурси и внимание от борбата срещу терора. Авторът смята, че Китай и Русия са могли да се възползват от грешките на Буш във външната политика. Те работели вече съвместно в Северна Корея, Иран, Близкия Изток и Средна Азия. Що се отнася до израелско-палестинския конфликт, Бжежински критикува факта, че от Клинтън насам САЩ взимат създадените от Израел факти като основа за търсенето на решение.

Критичният поглед на американския политолог не е изкривен от партийно-политически съображения. Той не дава много конкретни съвети на следващия американски президент. Бжежински смята, че никоя държава не е в състояние да се нагърби с ролята, която САЩ - заедно с Европа - могат и трябва да играят. В бъдеще обаче никоя отделна страна нямало да може сама да доминира света. Бжежински споменава възможността за евентуален антиамерикански съюз, включващ Китай, Индия и Русия. Но той вярва във "втори шанс" за Америка - трети няма да има.