Възможен ли е израелски военен удар срещу Иран?

Операция “Озирак”, която на 7 юни 1981 година разруши иракския атомен реактор, беше съвсем проста. Дузина израелски самолети Ф-16 и Ф-15 излетяха край Беершеба и прекосиха въздушното пространство на Йордания. След тристакилометров полет пред тях беше Ирак, а след още 500 километра – и столицата Багдад. Самолетите летяха толкова близо едни до други, че на радарите, групите оставяха следи, подобни на тези на пътнически самолет. Вечерният залез освен това препречваше видимостта на противоракетната отбрана. Оттам нататък на израелците оставаше да се удаде само онова, което те многократно бяха изпробвали на макети. Първата вълна от атаката разчупи бетонното покритие на реактора, следващата вълна насочи бомбите с такава прецизна точност, че те попаднаха право през получилия се отвор в сърцето на самия реактор.

С Иран нещата няма да са така лесни, или поне що се отнася до онези въпроси, които не зависят пряко от техниката. А тя през последните години се усъвършенства много силно. Онова, което израелците постигнаха през 1981 година без специални оптически уреди и разчитайки на обикновенното човешко зрение при дневна светлина, сега вече може да бъде поето от високо усъвършенстваната електроника, която “вижда” еднакво добре и през нощта, и при мъгла. Освен това днес вече не биха били нужни сведенията на инсайдери – като например онзи френски атомен инженер, който услужливо беше оставил в Озирак един предавател, излъчващ сигнал за насочване. Без него операцията щеше да е многократно по-сложна.

По отношение на Иран обаче има различни проблеми. Първият от тях е съврзан с разстоянията: Натанс и Исфахан, където се намират иранските атомни съоръжения, са близо двойно по-далеч отколкото беше Багдад. При това положение, самолети като Ф- 161, които конвоират изтребителите би трябвало да бъдат на няколко пъти зареждани с гориво. В зависимост от профила на самолета и височината на летене, варира и разходът на гориво. Освен това – по средата на трасето – се намира Ирак, над който израелците биха могли да прелетят само с американско разрешение. Затова в печата се появяват авантюристични варианти като следния : Израелските самолети прелитат над Червено Море, заобикаляйки Арабския полуостров и нападат откъм Персийския Залив – което прави трасе от 5500 километра за отиване и връщане. Тъй като за подобен полет, израелските летящи танкери за гориво и сами би трябвало да се презаредят, цялата тази стратегия се оказва неосъществима, ако няма възможност за междинни кацания. Но къде? В саудитския град Джида, или пък в Оман, за където ще е необходимо и съгласието на британците?

Вторият проблем е свързан с тактическата изненада. Тя не би се удала на израелците, ако излетят 50 бойни самолета, придружени от самолети - танкери. Първо те ще трябва да неутрализират иранската противовъздушна отбрана, което ще изисква участието на още повече самолети, които да направят “пробив” между ракетите. После те ще трябва да надвият иранските МИГ-29, които вече ще са в бойна готовност. Не на последно място проблем е и броят на целите за унищожаване: Тук не става дума за един реактор като в Озирак, който на всичкото отгоре се намираше на твърде огледно място, а за четири обекта, някои от които са и гъсто заселени – като например Исфахан.

Следователно: Независимо от това, че Израел има по-нови и по-модерни бойни самолети от Германия, той все пак няма да е в състояние да проведе подобна широкомащабна операция. В най-добрия случай това може да бъде един компактен въздушен удар или една относително ограничена по мащаб акция по суша. По този начин Израел би могъл да спечели няколко години. В действителност обаче Израел вече е поел по друг път. Ако Иран се сдобие с атомна бомба след 6 или 8 години, Израел вече ще разполага с пет подводници като сигурни средства за нанасяне на втори ядрен удар. Нека иранскит президент Ахмадинеджад да си мечтае за бомба, падаща върху Ерусалим... Но дали няма да се замисли, ако знае, че това може да стане с цената на 200 бомби, които Израел ще стовари върху Иран. Специалисти твърдят, че Израел ги притежава и днес.