Вълната на насилие в Ирак

товници загинаха най-малко 34 души.

Вашингтон набеляза демокрацията, честните избори и свободно избраното ново правителство като решение на проблемите в Ирак. През последните три месеца обаче, времето, което бе необходимо на новия министър-председател Ибрахим Джаафари да сформира кабинета си, иракският народ не забеляза положителна промяна на ситуацията в страната. Точно обратното.

Иракчаните, които въпреки многобройните заплахи на 30 януари се отправиха към избирателните урни, са разочаровани от продължилата три месеца борба за власт в новия кабинет между представителите на различните религиозни и етнически групи. Те са разочаровани и от факта, че през тези три месеца иракската държава бе залята от невиждана до този момент вълна на насилие.

Непосредствено преди и след изборите иракчаните се надяваха, че готовността им да участват в свободния вот ще бъде изтълкувана от терористичните и бунтовнически групировки като сигнал за прекратяване на кървавите размирици. Защото в крайна сметка кое подмолно движение може да действа пряко волята на народа? Това би противоречало на всички установени до този момент основни принципи на терористичната дейност.

Атентаторите от Багдад, Мосул и Ербил не се съобразиха с тези основни принципи. Те явно си бяха поставили за задача да затруднят колкото се може повече сформирането на новото иракско правителство. И с успех. Друг основен мотив на действията им е обаче не на последно място отмъщението. Нападенията са насочени вече не само към служителите на полицейските власти и армията или към чужденци и привърженици на новата система, а и към представителите на конкуриращите помежду си народностни групи. Открити бяха труповете на убити шиити, а малко по-късно и на убити сунити. Кюрдите са също обект на нападения. Ясни доказателства за това, че насилието в Ирак обхваща постепенно и отношенията между различните религиозни и етнически общности.

Тази ситуация е позната от миналото на Ирак. Тогава обаче наредбите идваха отгоре. Режимът на Садам Хюсеин извършваше унищожителни походи срещу представителите на шиитското и кюрдското съсловие. Симпатизанти на сваления диктаторски режим явно искат да покажат с действията си, че някогашните врагове трябва да живеят и днес в страх и отчаяние.

Някогашните противници заемат днес високи позиции – новият държавен глава например Талабани е кюрд, министър-председателят Джаафари шиит. В новия кабинет важни постове заемат обаче и представители на сунитското население. Но не заради страх от нападения от страна на сунитите, а заради убеждението, че нов Ирак може да бъде изграден единствено с помощта и участието на всички представени в страната общности.