Външнополитическата програма на Никола Саркози

На първо място Саркози посочи необходимостта от скорошно изготвяне на нов, опростен вариант на европейския конституционен договор, за да се преодолее институционната криза в ЕС. Той пледира също за назначаването на европейски външен министър и за разширяване на сферата на взиманите с обикновено мнозинство решения.

Саркози постави силен акцент укрепването на автономията на Европа спрямо Америка. Той отново положи усилия да се отърси от подозрението, че клони прекалено силно към Америка, като призова Вашингтон да предостави на Франция и Европа свободата сами да изповядват така необходимата дружба с Америка, а в случай на различия в мненията да могат открито да изразят становището си, “тъй като приятелство не означава раболепие”. В областта на френската отбранителна политика Саркози подчерта приоритетното значение на сдържащия ядрен потенциал на страната. Той изтъкна също така, че жизнените интереси на Франция стоят във все по-тясна връзка със сигурността на съседните страни, потвърждавайки една линия, очертана още от президента Ширак.

Без усукване Саркози заяви, че Европа дължи своята свобода на съществуването на НАТО – въпреки че от 1966 насам Франция не влиза в интегрираната командна структура на алианса. Същевременно президентският кандидат отхвърли американските планове за превръщането на НАТО в глобален военно-политически съюз: “Светът няма нужда от организация, конкурираща се с ООН” – подчерта той.

По отношение на Иран Саркози се застъпи за твърд курс против разпространението на ядрено оръжие, заявявайки, че сдобиването на Техеран с атомни ракети е недопустимо. Същевременно за да демонстрира, че не става дума за сблъсък между културите, той предложи сътрудничество с Алжир в полето на мирното използване на атомната енергия.

Външнополитическото кредо на Саркози включваше и пледоария за укрепването на мултилатерализма. По отношение на френското присъствие в Африка той каза, че френските военни бази там срещат все по-малко разбиране от местните хора. Затова той препоръча френските войски да бъдат поставени под егидата на ООН или на Африканския съюз.

В подобна светлина Саркози се обяви за създаването на Средиземноморски съюз. В реч преди известно време той вече даде да се разбере, че осъществяването на тази идея е една от главните му външнополитически амбиции. В рамката на ЕС Саркози, като представител на едно по-младо поколение, не е вече така силно привързан към германско-френския тандем като мотора на Европа. Той казва, че тази ос трябва да си остане все така силна, но по-малко ексклузивна. Според него Англия, Испания, Италия и Полша влизат в кръга на двигателите на европейското единение.