"Въпрос на достойнство"

Европейското пътуване на американската външна министърка напомняше на приказката за вълка и седемте козлета, в която вълкът е ял тебишир за да предправи гласа си и да звучи по-приятно - но иначе си е останал същия. Министърът на отбраната Рамсфелд беше малко по- предпазлив от мисис Райс, в крайна сметка той имаше да говори пред една институция, в чиито очи неговите качества на военоначалник и неговата способност да взима решения не блестят особено силно. Когато президентът дойде в Европа,той ще вкара в действие целия си южняшки чар за да внуши,че започва "нова фаза на трансатлантическите отношения". Означава ли всичко това, че е настъпил принципен поврат в американската външна политика? Нима Буш младши е претърпял някакви основни промени след преизбирането му? Едва ли. Президентът многократно ще възхвалява свободата, демокрацията и правото. Гуантанамо той няма да спомене. Той няма да даде и обяснения по "Националната стратегия за сигурност" от 17 септември 2002 година и документиранята му там воля, да води превантивни войни независимо от забраната за нападение, съдържаща се в хартата на ООН, както и да претендира за военното лидерство на американците в бъдеще. По-скоро президентът тихом-мълком ще се придържа към тези принципи, за които смята че има моралното право, а даже и божията заръка. Какво тогава е ново, като се абстрахираме от по-приветливия тон на разговорите?

Нов е извода, че с помощта нависокотехнологични оръжия, действащи от дистанция, САЩ могат да победят друга държава, но не могат трайно да я завземат или управляват. Този извод важи не само за Ирак, но и за Иран или пък за Северна Корея. В случая с Ирак, ново е и това, че без дипломатическа помощ от Европа и без допълнителна военна подкрепа от европейските съюзници на САЩ, изтеглянето им от страната ще бъде много трудно. Защото Ирак междувременно е най-важното поле на действия на ислямски екстремисти от всякакви страни. Зад американската офанзива на чара спрямо Европа,се крие търсенето на помощ.Много европейски правителства ще имат големи трудности да отговорят на този зов.Те вече са се ангажирали със свои войски в Босна, Косово, Афганистан или Ирак, към това се добавят контингенти в необявените протекторати в Македония и Албания. От друга страна, европейските праителства знаят, че демокрация от западен маниер не съществува реално почти никъде в арабския свят. Затова и гледат с порядъчен скептицизъм на целта за "демократизирането на Средния Изток". Европейците имат обаче жизнен интерес, да избегнат обявения от преди около едно десетилетие от Самюел Хънтингтън "сблъсък на културите" между Запада и Ислямския свят. Те знаят също така, че Америка би пострадала далеч по-малко от подобен сблъсък, поради което трудно може да се очаква, САЩ да проявят по-голямо разбиране спрямо религиозни, културни и политически последици. Неясно остава поведението на САЩ спрямо европейските съюзници и техните намерения за бъдещето на НАТО. Когато беше създаден Североатлантическият пакт през 1949 година, ставаше дума за защита от военната заплаха, произтичаща от Съветския Съюз. От разпадането на страната до момента не се забелязва появата на друг евентуален военен противник. От тогава насам много американци , както и дипломатичната и военна бюрокрация в НАТО полага усилия да намери нова задача. Не би било цинично да се каже: Натоварените със задачата на военната отбрана търсят нов враг.

По една важна точка повечето държави в света са на едно и също мнение със САЩ и Буш : не трябва да се дава власт над атомни оръжия в ръцете на нови държави, а още по-малко в ръцете на терористи, опериращи самостоятелно. Само че срещу разпространяването на атомни оръжия, САЩ не разполагат със стратегия, обещаваща успех.

Чуждестранните посещение на държавни глави служат поне наполовина на собствената изява през домашната телевизиона аудитория. В същото време ни се иска да се надяваме, че покрай тържествената дандания - посещението ще послужи и за воденето на сериозни разговори на четири очи. Както и да протече посещението, американският президент ще бъде посрещнат от европейските си домакини с полагаемата му се сериозност и приятелство. Колкото и големи или малки да са различията, американската и европейските нации са си по-близки отколкото много други народи и държави. Ние сме свързани помежду си благодарение на Просвещението и на нашето етично наследство. Американската телевизионна аудитория трябва да може да почувства тази елементарна връзка по повод посещението на Буш. В същото време тя трябва да осъзнае и още нещо: Ние европейците не желаем да бъдем васали, ние искаме да запазим собственото си достойнство.