Въпрос на февруари - награди

Трудно е да се отдели най-важното от десетките интересни писма, така че нека не ни се сърдят онези слушатели, чиито отговори не попаднат сред избраните. Започваме с мнението на Милан Станков, който смята, че в българо-руските отношения няма да се върнат времената на вечната дружба. Но няма и опасност от руски неоколониализъм, пише той. Повечето от писмата апелират за разумно и балансирано отношение между двете страни. Живко Димитров вижда перспектива най-вече в такива области като туризма, енергетиката и научните технологии. Иван Йовчев говори от името на много слушатели, като припомня за

геополитическите интереси

на Руската империя през ХІХ-ти век и за ролята на Съветския Съюз в такива български събития като Септемврийското въстание от 1923, атентата в черквата „Света Неделя” и македонизирането на част от югозападната България. В края на писмото си той пише:

„Това, за което съм спокоен: приятелството между обикновените граждани на двете страни е традиционно и вън от политиката – искрено. Сигурен съм, че и в бъдеще ще бъде така.”

Нашият редовен слушател Лазо Арсовски от Велес в Македония припомня, че не всички в България смятат това приятелство за особена ценност. Георги Мерджанов също се връща към руските имперски интереси и вижда продължение на някогашната политика с други инструменти – най-вече

енергийните проекти:

„При реализирането им България ще бъде хвърлена за дълги години в прегръдките на руските олигарси. Това ще усложни нашето членство в ЕС.”

Пише той. Същата мисъл продължава и Кирил Младенов:

„Дали България ще приеме унизителната роля на троянски кон в EС и в НАТО или ще бъде техен уважаван член зависи единствено от това на кого народът-суверен ще повери съдбата си.”

И други слушатели споделят сходни мнения. Тодор Цонковски пише:

„Путин е превъплъщение на руските царе

и модифициран вариант на Сталин, но с промяна в подхода: вместо война, икономическа и политическа окупация.”

За политическата система в Русия Никола Обретенов смята:

„От Иван Грозни до днес Русия никога не е била демократична страна, а руският народ винаги е бил тъпкан от управниците си.”

Димитър Стойнов също коментира качествата на руския народ и заедно с други наши слушатели прави

сравнение между германските и руските войници в България

по време на Втората световна война:

„Още при първата среща съветските освободители така се напиха, че можеха до един да бъдат обезоръжени и пленени от селските баби.”

Стефан Дуков свързва историческата роля на Русия за България с нагласите на българските избиратели:

„Мисля, че България няма нужда от още един спасител. Стига вече евтин популизъм и супергерои. Едва ли има по-абсурдна ситуация от това да дадеш управлението в ръцете на онези, които са отговорни за сегашното положение.”

Нина Потдорова също има критики към Русия, но е на мнение, че товарът от миналото само пречи на двустранните отношения. По този въпрос Димитри Симидчиев коментира лаконично с един афоризъм:

„За малка страна с нашето геополитическо положение е рисковано да носи всичките си яйца в една кошница.”

Румен Христов пише:

„Едва ли аз съм човекът, който ще ви каже нещо ново за отношенията между България и Русия, защото голяма част от това, което знам, съм научил от Дойче веле. От руснаците съм видял и хубаво, и лошо. Между тях има уникални личности, но като система те са далеч от истината.”

18-годишният Спасимир Пилев също вижда и добрите, лошите страни:

„Двата народа са братски, българите дават азбуката на Русия, макар че това е отричано по време на управлението на Сталин. Но тогава най-висшият народ е руският. В Русия всичко е най-най, дори руското джудже е най-голямото.”

Много положително е писмото на друг ученик – 16-годишния Александър Савов. За съжаление той доста е надхвърлил регламентирания обем, така че ето само едно изречение от него:

„Традицията е жива, защото българският народ носи в себе си благодарността на онова поколение, което доживя след 500 години да бъде свободно.”

75-годишната Кира Петрунова, рускиня, която от 48 години живее в България , ни е написала тъжно писмо за

ескалиращата русофобия

и за изпитанията, на които тя самата е подложена:

„На много неща вече не се учудвам. В България винаги е имало славянофили и западници, но предателство и издевателства и стремеж да ви пречупят, което извършват към мен хората от БСП, получили образованието си в Съветска Русия, този култивиран ултранационализъм от тях и техните семейства – това е най-страшното.”

Стефан Чакъров ни е изпратил цял пакет със свои публикации по темата, които не можем да дори да изброим. Писаха ни още Румяна Райкова, Тодор Атанасов, Руска Димова, Георги Асенов – благодарим от сърце на всички тях. Така стигнахме и до седемте наградени писма. Най-напред няколко реда от отговора на Евгени Демиров:

„Владимир Путин един изключително умен политик, макар и да не е демократ, а само се преструва на такъв. Не може да му се отрече, че пипа много, много предпазливо. Българските политици, правителството и бизнес-кръговете би било добре да имат цялостен поглед върху сложния характер на взаимоотношенията с Русия.”

Награда и за Мартин Иванов, който между другото пише:

„Мнозина казват че със сключването на договора за Южен поток България се е поставила между чука и наковалнята . В такъв момент единствената възможност да се балансира с различните лагери е воденето на прагматична и умела политика. Друг е въпросът дали България в момента разполага с политици, които да водят подобна политика. Иначе страната ни е доказвала, че когато е водила подобна политика както по времето на втората световна война, когато е успяла да си Върне Южна Добруджа и да запази живота на българските евреи, винаги е успявала да извлече дивиденти.”

Сходно е мнението и на Нешо Янакиев, когото редакционното жури също избра между наградените:

„Отношенията между Русия и България датират от векове и са противоречиви – от идилични, през престорено патетични, тотално негативни, до прагматични без идеологеми. Много е добре, че през последните години прагматизмът стана доминиращ. В Близките години могат да се очакват оживени икономически отношения, но не за сметка на

цивилизационния избор, направен от България след 10 ноември 1989.”

Награда и за Борис Йовчев, който компетентно изброява взаимните приноси между българи и руснаци през столетната история и накрая обобщава:

„Като загърбим политиците, ние не можем без културен взаимен обмен, без тесни търговски и икономически връзки. Това е още по-важно сега, когато Русия е тръгнала по пътя на демокрацията.”

Близко по смисъл е посланието и на Иван Дичев, който също се връща към общата история, а за съвремието отбелязва:

„Крайно време е, за да имаме нормални отношения с Русия, ние самите да престанем да се делим на русофили и русофоби. С Руската федерация трябва да поддържаме и развиваме нормални отношения, както и с другите държави, които не са членки на ЕС и НАТО.”

Накрада за този наш слушател, но също и за Дончо Дончев, който е доста по-критичен:

„Станалият вече клише израз „путинизация” вярно характеризира днешната политическа ситуация в България и отношението й към Русия. Путин дойде и набързо получи всичко, което искаше, но не обеща да върне отнесените в Москва български архиви, нито да заплати дълга или поне да намали високите мита. България е разкрачена между ЕС, НАТО и Русия, а в тази поза не може да се издържи дълго.”

Така стигаме и до първата награда – най-интересния отговор за месец февруари ни е изпратил Тома Жеков, от чието писмо ще цитирам няколко изречения:

„Има за какво да се замислим. Може би трябва веднъж завинаги да се разделим с митовете на миналото и с клишета от рода “русофили-русофоби”, защото не те са пътят да определим отношението си към Русия.

Русия, но коя Русия?

Русия на Толстой, на Тургенев, на Достоевски, на Гогол, на Пастернак, на Солженицин и много други, които Европа почита. Или Русия на КГБ и олигарсите, за която би било достатъчно и само Висоцки да чуем? Не мисля, че трябва да имаме лоши отношения с Русия. Но мисля че тези отношения трябва да са в рамките на установените от ЕС правила и политики за отношения със съседни страни-нечленове на Съюза. Без сервилност. Отношения, които да са съобразени с интересите на Общността и с националните ни интереси. Отношения, които се основават на взаимно уважение и да са равноправни /сега те не са/. Може би поведението в тези отношения на нашите предшественици е било по-достойно.”

Честито на Тома Жеков и на останалите наградени! Благодарности на всички, които ни писаха за въпроса на февруари.