Върви ли Либия по пътя към пазарната икономика?

«От 2003-та година насам, откакто страната успя да се отърве от санкциите на ООН и да подобри отношенията си със Запада, Кадафи промени политическия си курс, качвайки се във влака на икономическите реформи и глобализацията. В столицата Триполи се появяват все нови и нови магазини и малки хотели. На много места се продават евтини китайски стоки, но и скъпи модни артикули от Италия и Франция. От скоро в новите квартали с луксозни вили, се появяват и автомобилни къщи. Някои от собствениците на модерните магазини са живели дълго време в чужбина и са се завърнали, за да спечелят от настъпиля в страната бум. Други пък – са млади либийци, отърсили се без проблем от социалистическите идеали. Помощ в това отношение им оказва представителството на Харвард бизнес скул в страната, което си е поставило за цел да се включи в изграждането на новата управленска прослойка»,

пише вестник НЦЦ и обобщава:

«Зад всичко това стоят Кадафи и неговият син Сейф ал Ислам. Кадафи даде дори да се разбере, че намеренията му не са свързани само с верига от шикозни магазини с вносни западни стоки. Наскоро той се разгневи от това, че оживлението в търговията на дребно не е нищо друго освен продължение на нефтения бизнес. «Търговията живее от петро-доларите. Ние обаче искаме индустриализацията на страната и развитие на селското й стопанство», обяви Кадафи. Въпреки насърченията му, да основеш фирма или фабрика в Либия е доста мъчително. Задължително условие за това, е да си обвързан с режима на Кадафи. И макар че той е държавният ръководител, либийският парламент, също дърпа конците на властта. Той се състои предимно от чиновници, които печелят от социалистическата бюрократична система и естествено държат на запазаването й»,

пише вестник Нойе цюрихер цайтунг и коментира:

«Както изглежда икономическите реформи в страната зависят от битката за власт между парламента и кръговете около Кадафи. Той самият и синът му вече успяха да спечелят първата си победа. Наскоро беше взето решение за приватизацията на 19% от държавната банка Сахара с обещание за приватизацията на още 32% от нея. Тя е една от общо петте държавни банки, в които се намират 90% от либийска движима собственост. Либийските технократи предприеха по-нататъшни крачки към модернизацията на финансовия сектор. Откакто беше премахнато ембаргото, митническите облагания на вноса бяха опростени. От две години насам в Либия се използват и кредитни карти. В страната има 22 банкомата. Зависимостта от нефтения сектор обаче е значителна. 60% от брутния вътрешен продукт на страната идва от нефтената индустрия, а това е много повече отколкото в Кувейт и Саудитска Арабия. Само три процента от работната ръка в либия обаче е заета в нефтодобива. В резултат на това в страната има огромна безработица, на някои места тя достига до 35% от работоспособното население», пише вестник Нойе Цюрихер Цайтунг.