Вътрешнополитическо отражение на Доклада на Европейската комисия за България

Убийството на Емил Кюлев на другия ден след оповестяването на мониторинговия доклад на ЕК, в който на първо място сред посочените проблеми е записана организираната престъпност, се яви като нагла демонстрация за безсилието на държавата, като добре организирана наказателна акция, чиято цел е да илюстрира отсъствието на капацитет за противодействие.

Съвпадението – което най-вероятно е просто зла ирония на съдбата, дава повод за още много изводи, известни не от вчера, а и не само у нас.

Това че знаем какво трябва да направим обаче, сякаш не ни прави по-мотивирани да го извършим. Няма друго обяснение за протакането на реформите в съдебната система или в областта на интелектуалната собственост например. Да не говорим за борбата с корупцията и с организираната престъпност, с която започнах. За тях се иска очевидно друг управленски модел и личности с друга професионална биография от тези, които в последните години управляват страната.

Докладът на Европейската комисия обаче едва ли ще послужи за катализатор на процесите, необходими за изпълнение на поетите от страната ангажименти.

Той е отправна точка за вътрешнополитически стратегии, интриги, нападки и манипулации.

Часове след оповестяването му стана ясно, че ще бъде поискано от сегашното правителство да плати с оставката си вероятното отлагане на приемането на България в Европейския съюз. Независимо от това, че коалицията БСП-НДСВ-ДПС управлява едва от няколко месеца и отговорността както за постигнатото, така и за непостигнатото би трябвало да се разпредели солидарно върху различните екипи работили през последните години в това направление.

Ако обаче България бъде допусната в клуба на 1 януари 2007, то по същата логика, лаврите ще ги оберат днешните управляващи. И понеже за определени среди тази хипотеза е по-лоша, отколкото отлагането на членството на страната, то те са готови да саботират реформите и да пречат. Не защото не харесват Европа, а защото тяхната партийна стратегия им е по-важна от дневния ред на страната.

Но не само в редиците на опозицията, а и сред управляващите започнаха да се градят защитни пояси, предвид лошите сигнали от Брюксел. Онези, които не са си свършили работата, са хората от предишния екип – е първото и най-логично твърдение, според така построената схема на кръгова отбрана. Тъй като обаче единственият министър останал на своя пост от кабинета Сакскоубргготски, е министърът на европейската интеграция, председателят на Парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков побърза да хвърли в пространството обвинението, че Меглена Кунева неправилно е предавала по трасето информацията – от което следват всички неблагополучия. Нека припомним обаче, че министър Кунева е министърът с една от най-безупречните репутации както според коментарите на независимите медии, така и според оценките на партньорите.

Меглена Кунева и преди, и сега е била припознавана много по-често като човекът на Европа в България, отколкото като човекът на България в Брюксел. По един добре познат роден български маниер у нас не се отчита какво печели страната от това да има експерт, който е спечелил доверието на едни особено трудни и взискателни партньори каквито са еврокомисарите. По един добре познат роден български маниер, не успяваме нито да ценим собствените си кадри, нито да казваме «благодаря» на добре свършената работа.

Впрочем в България винаги е било така. Цената, за съжаление, я плащаме всички. Когато вече е много късно.