Вярата в днешния свят

Много често ще чуете някой да казва, при това с гордост – „Аз не съм религиозен, аз съм вярващ”. И след това да уточни – не ходя на църква, а вярвам в нещо мое си, което няма как да ви обясня. Обикновено хората, които говорят подобни неща са добри и почтени хора. Те смятат морала, който притежават за обект на тяхната вяра. Да я наречем най-общо „вяра в доброто”. Тази вяра обаче не е християнска и то не защото не е санкционирана от Църквата, а защото се различава в самия предмет и начин на вярване. Християните не вярват в нещо неопределено, което се долавя по-скоро с чувствата отколкото с ума, не и във отвлечени философски абстракции. Християните вярват в Някой и този Някой си има име - Исус Христос. Ще рискуваме да усложним нещата като прибавим, че освен в Христос те вярват и в Бог Отец и в Светия Дух. Трите лица на единия Бог. Ето защо вярата на християните е персонализирана до край. За това те се наричат религиозни. Значението на тази латинска дума е „свързвам се отново”, „възстановявам връзка”. За християните религията е възстановяването на прекъснатата им връзка с техния създател, а тази връзка предполага активност и от двете страни. Тя предполага и отговорности, от които нехристияните като че ли изпитват инстинктивен страх. Представете си едно семейство. То е свързано помежду си с вярата, основана както на роднинството между децата и родителите, така и на брака между самите тях. В идеалния вариант те си вярват помежду си така както на никого извън техния кръг. Вярата им обаче е свързана с отношения и правила с които всички се съобразяват, за да запазят любовта помежду си без тя да се превърне в тегоба за някого. Искам да кажа, че връзката е нещо лично и изисква личен ангажимент. Това, съгласете се, няма нищо общо с вярата в доброто, която не изисква нищо от никого. Тя е преживяване само на този, който вярва в доброто. Доброто само по себе си е нищо. Дума или понятие, които често употребяваме по празниците. Доброто става добро само когато мине през конкретната постъпка или приказка на един конкретен човек. Или когато идва от по-висша, но също така конкретна сила. Например някой ваш близък се е излекувал, противно на всички медицински очаквания или вие се оказвате единствения оцелял при самолетна катастрофа. В такива моменти човек усеща съвсем конкретна закрила, която му подсказва, че нещото в което иначе разсеяно е вярвал се оказва Някой и че този Някой е бдял над него или близките му през целия му живот.