В Бохум завърши конгресът на управляващата социалдемократическа партия

Канцлерът Герхард Шрьодер постигна целта си на партийния конгрес в Бохум. Партията се подчинява на председателя си, макар и неохотно, както показаха лошите резултати от избора на председателство и особено на генералния секретар Олаф Шолц. Членската маса върви след канцлера, но очевидно все още не е готова да признае икономическите реалности, и по-точно - факта, че системите за социална сигурност вече не отговарят на структурата на все по-застаряващото общество.

Очакванията към този конгрес бяха големи. Натискът върху председателя на партията Герхард Шрьодер - невероятно силен. Шрьодер трябваше да произведе политическо чудо и да вдъхне кураж на обезверените партийни маси. Това просто се налагаше пред лицето на драматично снижения рейтинг на социалдемократите, на тежките поражения в местните избори и отлива на членове от ГСДП. Концлерът се опита да отправи поглед напред. Стори го с хъс, но и сериозно, оставайки верен на себе си. В речта си пред конгреса, в която призова хората да проявят смелост за промяна, той разгърна и визията за едно общество със справедлива образователна система. Шрьодер беше автентичен и партията му отдаде дължимото.

Характерно за конгреса беше обстоятелството, че партията персонализира конкретните политически теми. Вместо необходимата дискусия по най-важните точки от социалната реформа, по съкращенията и допълнителното финансово бреме за пенсионерите, безработните и здравноосигурените, делегатите на конгреса отреагираха огорчението си в изборите на председателство. Шрьодер беше преизбран със сравнително приемлив резултат, но генералният секретар Олаф Шолц и министърът на икономиката Волфганг Клемент едва събраха необходимите гласове. Двамата са най-активните представители на реформаторското движение в партията, на така наречения дневен ред 2010, който никак не се харесва на партийните маси. Прав е заместник-председателят на партията Волфанг Тирзе, който казва, че делегатите са порпуснали шанса да проведат съдържателна дискусия, пък било то и на кръв, за да могат после с трезви глави да изберат новото ръковдство.

Успя ли ръководството на ГСДП да подаде ясен сигнал за реформи, каквото беше желанието му? На конгреса в Бохум нямаше фанфари, но той все пак бе първа важна крачка към преосмислянето на икономическите реалности, които отдавна изпревариха досегашните партийни концепции. Социалдемократите трябва да подхванат интензивна дискусия не само за характера на своята партия, но и за проблемите вътре в нея. Става дума най-вече за лошата комуникация между партийното ръководство и базата, за липсата на млади попълнения в ръководството и за отлива на членове. Очевидно социалдемократите днес трябва да плащат за това, че през годините, прекарани в опозиция, не се сетиха да изработят социална политика, подходяща за 21 век. Партията им така и не съумя да подготви реалистична концепция за действителните възможности на социалната държава днес. Самокритика с такова съдържание се чу от устата на министър-председателя на провинция Северен Рейн-Вестфалия Пеер Щайнбрюк. За този извод вече е късно, но конгресът в Бохум показа, че социалдемократите постепенно го приемат. Процесът е болезнен, обаче социалдемократите са на власт и няма как да си го спестят.