В Германия беше създадено ляво политическо обединение

Създаването на партии на ляво от социалдемократите - поне в досегашната история на Федералната Република - никога не е имало реални шансове за успех. Подобна съдба може да сполети и "Изборната инициатива за труд и социална справедливост", ако реши да се превърне в политическа партия. Затова пък новото сдружение като нищо може да отнеме решаващи гласове от социалдемократите още по време на изборите за местен парламент - Ландтаг - през 2005 г. в досегашната крепост на социалдемократите - Северен Рейн-Вестфалия. Това може да се окаже решаващо за властта в тази провинция. Защото тенденцията отдавна вече е добре видима: социалдемократите губят навсякъде - от изборите за Европейски парламент та до избори на провинциално и комунално равнище, както и в социологическите анкети . Постоянните избиратели са лишени от всякакви илюзии и предпочитат да не гласуват.

Мерките зо ограничаване на социалните блага и затягане на критериите за приемливост на работа сред милионната армия от безработни, на практика скъса връзката между между управляващите социалдемократи и значителни части от избирателите и профсъюзите. Онова, което Герхард Шрьодер се опитва да им представи като реформа, за която няма алтернатива, в очите на мнозина изглежда като връщане към времената отпреди "социалното пазарно стопанство" и като капитулация пред диктата на икономическите обединения и концерни, които извличат изгоди даже и от настоящата криза.

Действително, протестът срещу мерките за реформи, съдържащи се в агенда 2010 и срещу една стратегия, която може да породи впечатлението, че става дума не за борба срещу безработицата, а срещу безработните, има доста сериозни последствия за целия политически и обществен спектър в Германия. И сега голяма част от населението се е простило с надеждата в способностите на политическата класа в Германия. Доказателство за това е факта, че най-голямата партия в Германия е партията на не-избирателите. Друго доказателство е факта, че в Източна Германия се забелязва нов прилив на сили към Партията на демократическия социализъм - не защото избирателите смятат, че тя може да осъществи социалните промени, а по-скоро като знак за " остър протест" срещу другите - срещу утвърдените политически партии. Новото ляво обединение също би могло да спечели от подобни настроения. С критиките си срещу социалния дисбаланс на извършваните реформи и това, че добре печелещите са в значителна степен по-защитени от онези, които са принудени да затягат коланите все повече , те улучват одобрението на широки избирателски маси.

Опозиционните в момента християндемократически партии и либералите може и да се радват на това, че появата на нова групировка ще им помогне да предизвикат смяната на властта в Берлин. Но радостта им показва, че консервативно - либералните сили съвсем не осъзнават действителното значение на ставащото. Също както безпомощно човъркащите по социалната и икономическа система социалдемократи, в скоро време християндемократите и либералите също ще трябва да разберат, че неблагоприятните последствия от световната глобализация не могат да се преодолеят с призивни речи или с връщане към 40- или 50-часова работна седмица без парична компенсация. Класическото предпрпиемачество, което се чувства отговорно пред държавата и наетата работна ръка, постепенно отмира.

Днес избора на място за дейност на фирмите и концерните се определя основно по това, къде са най-ниските работни заплати и къде са най-минималните - или още по-добре - къде изобщо няма данъци и удръжки. Ако днес Унгария все още е изгодна спрямо Германия, то утре големите концерни вече са насочили погледа си към Панама, а в още по-далечно бъдеще - може би дори към Северна Корея.

Това развитие може да бъде спряно - ако това изобщо е възможно - само от политика, която отстранява сериозните разлики в благосъстоянието по света. Националната политика сама по себе си е безпомощна срещу разсипването на пазара на труда и социалните системи, които глобализацията предизвиква не само в Германия.