В гроба на покойния поет

И децата в България знаят, че Никола Йонков Вапцаров е един от най-големите български поети на 20 век, и че е погребан на Централните гробища в София. На 2 март обаче племенницата на поета Мая Вапцарова алармира обществеността, че гробът на поета бил осквернен и не се знаело какво е станало с тленните му останки. Мая Вапцарова, която е известна режисьорка и писателка, подозира, че останките на чичо й са били отвлечени може би от македонски националисти от съседна Македония.

Основателни ли са намеците за македонската следа?

Една разходка из Софийските централни гробища през зимен март е дълбоко меланхолично преживяване. Един гробар ме отвежда до гроба на Вапцаров в парцел 79, като неспирно повтаря: "Всичко е законно, всичко е законно." Той има предвид погребването в гроба на поета през ноември миналата година на другата му племенница Елисавета Николова и последвалия шумен скандал.

Мая Вапцарова и мнозина други заклеймиха настаняването на Елисавета в гроба на Вапцаров и искат от властите да обяснят какво е станало с тленните останки на поета. Съюзът на писателите се обърна с открито писмо до премиера Станишев, в което също се прави намек за македонската следа.

Вапцаров се ражда през 1909 година в Банско, завършва морското училище във Варна, след което работи като корабен машинист и фабричен работник. Същевременно той пише поезия, тематизираща на първо място освобождаването на човека от експлоатацията. През 1940 той публикува своите "Моторни песни", единствената му публикация приживе, достатъчна обаче за разпространяването на неговата слава и извън границите на България.

Тези изискано композирани стихотворения, написани на обикновен, но силно емоционален език, документират революционния дух и комунистическите убеждения на поета. Заради съпротивата му против присъствието на германските войски в България Вапцаров е арестуван, осъден на смърт и екзекутиран заедно с още няколко свои другари през юли 1942 година.

Грозна семейна история?

Днес върху насипания с пресна пръст гроб на Вапцаров стърчи един черен дървен кръст с портрета на племенницата му Елисавета. Само намиращата се малко по-назад голяма паметна плоча с изгравираните заключителни стихове от прочутото му стихотворение "Писмо" напомня, че тук лежи един от класиците на българската литература: "Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен, да, това е песен."

Засега не е ясно дали тленните останки на поета са били извадени от гроба му. Мая Вапцарова, която не поддържа връзки със семейството на Елисавета, твърди, позовавайки се на гробаря, че гробът бил празен. На пръв поглед изглежда, че става дума за една грозна фамилна история, разиграваща се тъкмо в годината на 100-годишнината от рождението на автора, преведен на 40 езика.

Юнеско също чества годишнината и отдава дължимото на Вапцаров заради неговия "насаждащ универсални ценности хуманизъм". В края на миналата година Мая Вапцарова съобщи, че са били открити осем неизвестни стихотворения на нейния чичо, написани малко преди екзекуцията му. Българската общественост очаква с нетърпение публикуването им.