В какво се провалиха либерализмът и толерантността?

Човек може да остане с впечатлението, че Европа е в навечерието на война. Така, както убийството в Сараево навремето си предизвиква избухването на Първата световна война, така и сега убийството на холандския кинематографист Тео ван Гог в Амстердам се представя от коментатори, самозвани експерти по исляма и тероризма, /тъй като тези две понятия се допълват така чудесно в наши дни/, като сигнал за началото на така често цитираната ”борба между културите”. Борба, която се води вече не с думи, а с оръжие и която е в дългосрочна перспектива решаваща за властта в Европа.

Така например един автор на консервативния всекидневник ”Ди Велт” предупреждава за опасността от ислямистите със следните думи: ”Опирайки се на старото ислямско учение от седми век, те се стремят към възстановяване на ислямския ред като, според тях, единствената легитимна форма на държавата и обществото, която да замени всички останали системи с различна насоченост”.

А критикът на исляма Ханс-Петер Радац от страниците на същия вестник се впуска в обяснения от рода на: ”Държавата предоставяла на екстремистите възможността да се организират в мрежи, уж в защита на т.н. диалог, облагодетелстваните от който диалог, имали само една единствена цел – да живеят според собствените си рецепти и да подкопават демократичната правова държава.

До известна степен не така крайно, но не по-малко примитивно, е мнението на други т.н. ”експерти", разпространяващи след убийството в Амстердам некролози за либералността и толерантността в Нидерландия и съзиращи именно в тези две добродетели първопричината за насилието, тъй като безогледно в страната били допуснати твърде много мюсюлмани – близо един милион или два пъти повече отколкото в Германия, като се има предвид съотношението между населенията на двете страни.

Може ли да обявяват за провалили се либералността и толерантността на дадена страна, защото тякой фанатик е извършил отвратително убийство? И защото извършителят се бил превърнал във фанатик под влиянието на радикална джамийска общност? Колкото и незадоволително да звучи: подобно нещо може да се случи. Във всяка страна. Фанатици и психически лабилни хора има навсякъде. Особено във времена, в които с религията все по-често се злоупотребява за политически цели.

Въпреки всички мрачни предсказания след убийството на ван Гог, единственият извод от станалото би трябвало да гласи: интеграцията на живуущите сред нас друговерци /не само на мюсюлманите/, трябва да се поощрява. А интеграция не означава отказ от собствената идентичност. Националните особености трябва да се уважават. За целта е достатъчно те да се ориентират съгласно правната система, която, поне в Европа, е все още доста толерантна.

Който иска да живее тук, трябва да приема заобикалящия го държавен и обществен ред, иначе мястото му не е трайно тук.

Ала този обществен ред трябва да демонстрира именно онази свобода, либералност и толерантност спрямо ”другите", което в нидерландския случай се критикува от черногледците. Тези критици не отделят и дума, за това че убитият режисьор с един свой наистина добронамерен, но визуално твърде провокиращ филм е успял дълбоко да нарани чувствата на вярващите мюсюлмани. Което, естествено, не е оправдание за насилието. Ала и по време на протестите срещу филма за Исус, обхванали целия свят и в редица други подобни случаи, винаги е ставало дума и за това, че свободата на художествените изразни средства не може и не бива да е безгранична, а че, като всяка свобода, трябва да опира до границите си, винаги, когато става дума за ”свободата на другите". Ако изобщо либералността и толерантността са се провалили в някакъв аспект, то именно в този.