В навечерието на местните избори: Лични или партийни престрелки на кандидатите

По ирония на съдбата месец преди местните избори българската столица придоби възможно най-грозния си и отблъскващ вид. Свежото начало на есента не може да прикрие тежката замърсеност на въздуха, а свръхпретоварения автомобилен трафик е превърнал придвижването в града в унизително и мъчително всекидневие. Краят на сезона на почивките, началото на учебната година, ударния финал по приключване на недовършените през лятото строежи и ремонти на улици, сгради и други съоръжения, прави живота на над милион и половината софиянци черен в буквалния и преносен смисъл на тази дума. Защото късането на нерви в един хаотичен и напълно неуреден град е мрачна съдба, а дишането на отровния софийски въздух си е черна участ за всички потърпевши – деца, възрастни и хора в активна възраст.

“Дружба и “Надежда”: най-високо замърсяване на въздуха

В края на август агенцията по околната среда в столицата след съответните измервания беше принудена да констатира, че прахът, произвеждан от претоварения автомобилен трафик и промишлеността, все още оглавява класацията за наднормени отрови във въздуха на София. Особено опасни „душегубки” се оказаха жилищните квартали „Дружба” и „Надежда”, където бяха отчетени данни надвишаващи близо три пъти нормата за запрашеност. Друго доказателство за убийственото въздействие на автомобилните газове е констатацията, че химикалите, дишани от софиянци в делнични дни, намаляват в пъти през почивните, когато автомобилният трафик е по-слаб. Измервания на централния пл. "Св. Неделя" в дни без автомобили показват, че особено вредният въглероден оксид и серният диоксид в центъра, намаляват до 10 пъти.

В столицата: неразрешени инфраструктурни проблеми

София е милионен град с инфраструктура на средноголямо село” – това „забележително” наблюдение принадлежи не на друг, а на главния архитект на столицата Петър Диков. Годишно в резултат на тежките автомобилни задръствания в столицата и по-големите български градове се харчат по 450 милиона лева, са изчислили специалистите. Всеки ден в най-големия български град, 225 хиляди автомобила попадат в задръствания, в резултат на които се губят по 60 милиона тона гориво годишно! През юни, на Европейската конференция на министрите на транспорта в столицата, експертите предупредиха, че ако до 2 години не бъдат предприети дългосрочни действия, България ще бъде изправена пред огромен проблем, който ще засегне не само София, но и останалите големи градове, тъй като задръстванията на магистрали, гранични пунктове в периферията на ЕС, пристанища и летища, ще се увеличат през следващите години още повече заради нарастването на трафика и броя автомобилите. Това е социален, икономически и екологичен проблем, нужна е цялостна стратегия за решаването му, апелираха специалистите.

“Кремиковци”: неизпълнени екологични изисквания

На сегашния етап от предизборната надпревара тези опасности единствено се констатират и всичко спира дотук. Направени бяха програми за управление на държавата, но не и конкретни планове за решаване на всекидневните и реални проблеми на столицата. Рекордьори по замърсяването на София са металургичният комбинат "Кремиковци" и ТЕЦ-овете на превърналата се в синоним на злото "Топлофикация". Освен че превишава праховите норми, гордостта на някогашната „българо-съветска дружба”, а днес собственост на индийски милионер „Кремиковци”, трови района си със сероводород и куп други вредни за здравето елементи от Менделеевата таблица. В средата на миналия месец сегашният и вероятно бъдещ кмет Бойко Борисов обяви на международен форум, че голяма част от северните райони на града пустеят и са отровени от металургичното чудовище. Заводът все още няма разрешително за работа от екоминистерството заради неизпълнени екоизисквания. До октомври той трябва да избистри екопрограмата си за идните 5 години. В противен случай министерството се закани да спре най-мръсните му производства, а ЕК да наложи тежки санкции за замърсяването на околната среда.

София: драстично намаляване на зелените площи

По данни на столичната екологична агенция поради масовото застрояване и лошо подържане зелените площи са около 3 на сто от столичната територия, след като според европейските екологични норми този процент би трябвало да бъде между 15 и 20 на сто. От преброените през 1982 година 120 хиляди дървета, в София днес има едва 80 хиляди. Само за две
години - от 1936-та до 1938 -ма - германският професор архитект Адолф Мусман, проектирал градоустройствените планове на Щутгарт и Дюселдорф, успява да изработи и прокара своя план за изграждането на София и превръщането й в „град-градина”. Макар и незавършено поради войната, осъществяването на плана започва за да приключи с идването на комунистическата власт в България. Въпреки нея, само за последните 18 години общински хаос и грабеж, София е превърната в мръсен селски двор – разтурен, тесен, хаотичен, без трева и дърво. Град, за чиито кметски пост идния месец ще се състезават 44 кандидати! Поредните!