В навечерието на срещата на високо равнище на Г8 в Хайлигендам
4 юни 2007
На фона на станалото в Росток е трудно да се формулира конкретна критика по адрес на предстоящата среща на върха. Насилието, на което станахме свидетели в края на изтеклата седмица, не може да бъде аргумент и е абсолютно неоправдано. Тези, които провокираха сблъскванията в Росток, направиха лоша услуга на онези, които искрено и убедено критикуват политиката на развитите страни. Сега има опасност критиката да се отъждестви с насилието.
Но това не бива да става. Защото критиката е напълно уместна и станалото в Росток не променя това изходно положение. Критиката освен това не трябва да се ограничава до огромните разходи, свързани със сигурността на срещата на Големите осем. Те са само симптом на едно развитие, оставило вече дълбока следа.
Когато през 70-те години ръководителите на седемте най-развити западни страни започнаха да се срещат ежегодно, това ставаше в съвсем непринудена атмосфера. На предно място стояха личните контакти, свободната размяна на мнения без дипломатически и протоколни усложнения. Днес обаче подобен “разговор край камината” е нещо немислимо. Отдавна вече срещите на Г8 се придържат съм определен дневен ред и имат амбицията да решават глобални проблеми.
Тъкмо тук обаче трябва да се търси основната слабост на този формат: участниците искат да решават проблеми, които обикновено те самите създават или за чието възникване имат съществен дял. Проблемите на Африка или затоплянето на климата са добър пример в това отношение, а списъкът би могъл лесно да бъде продължен. Бивши колониални сили и такива, които гледат на африканските страни просто като на източник на суровини, искат да съставят програми за подпомагането на Африка. Най-големите замърсители на атмосферата са се загрижили за защитата на климата. Всичко това е добре. Само че като знаем колко рядко добрите думи биват следвани от конкретни дела, от цялата работа остава неизбежно един съмнителен привкус.
Онези, които съставят амбициозни планове, изглежда са забравили собствените си грехове и се държат като елит, който най-добре знае какво му трябва на света - въпреки че този свят се е променил значително от времето на първите срещи на развитите индустриални страни. Така например в списъка на водещите индустриални държави отдавна фигурират Китай и Индия, но в Хайлигендам те са поканени само като гости. Онова, което е било в сила някога, трябва да остане в сила вечно – както при състава на Съвета за сигурност на ООН. Това е типичен пример за стремеж към запазване на властта на всяка цена и за елитарно поведение. Чудовищната телена мрежа, ограждаща Хайлигендам, неволно усилва това впечатление.
Човек би могъл да си помисли, че Г8 се превръща в един вид ерзац-ООН. Затова логичната стъпка би била темите на Г8 да се обсъждат в рамката на световната организация; глобални теми, които засягат всички и към които трябва да вземат отношение всички.