В очакване на деня Х

Там където обикновено се бият израелските сили за сигурност и палестинците, миналата седмица и двете страни бяха принудени да вземат мерки срещу собствените си хора. В Ивицата Газа израелските сили за сигурност задържаха временно няколкостотин демонстранти, протестиращи срещу започващото идния месец израелско изтегляне от региона. В същото време палестинските власти трябваше да обуздават радикални привърженици на организацията Хамас, които нападнаха къщите на шефа на палестинската полиция и на председателя на Ал Фатах. Едва след като бяха ранени 22 палестинци се стигна до помирение.

Денят на израелската евакуация от Ивицата Газа наближава – по-бързо, отколкото им се иска на тамошните заселници. Техните протести така нажежиха атмосферата, че израелските политици жадуват цялата операция да приключи колкото се може по-скоро. Конфликтът между привържениците и противниците на изтеглянето раздвоява еврейската нация. Факт е обаче, че противниците са незначително малцинство.

На фона на тези развития започват да се подготвят за деня Х и еврейските заселници на Западния бряг на Йордан. Защото след евакуацията на еврейските селища от Ивицата Газа идва редът на четирите селища Санур, Хомеш, Ганим и Кадим, разположени посред арабски села на Западния бряг. Много заселници от първото поколение напуснаха вече четирите селища. Ганим и Кадим са почти празни вече; мнозина заселници напуснаха доброволно и другите две – но в същото време там пристигнаха почти толкова нови, за да запълнят празнината. Те трескаво издигат новата синагога и разширяват религиозното училище – сякаш бъдещето на тези селища тепърва предстои.

Старите и младите вече са се надумали какво ще правят, когато войниците потропат на вратата им: “Абсолютно нищо, просто ще си останем тук” – гласи отговорът на Мириам Адлер, говорителката на Санур. Тя пристига тук преди две години с шестте си деца, за да опазела Санур от разруха. Мириам е убедена, че плановете на израелското правителство за изтеглянето ще се провалят. “Ние така и няма къде другаде да отидем – казва тя. – Ние нямаме друга земя, освен тази, докато палестинците имат много земя, те трябва да се махнат оттук.”

Агресивният тон на заселниците смущава дори някои хора от собствените им редове. Шаул Голдщайн, говорител на заселническкото движение, предупреждава за отрицателния ефект от уличните заграждения и протестните маршове върху общественото мнение: “В най-добрия случай може би ще успеем да осуетим изтеглянето от Ивицата Газа – казва той. – Но израелският народ никога няма да ни го прости. Така че ако искаме да спасим заселническото движение, трябва да напуснем Гуш Катиф със счупени сърца, а не със счупени кокали.”

Според Голдщайн Гуш Катиф в Ивицата Газа и без това е загубен вече – сега било важно да се спаси Западният бряг. Само че: “Повечето наши сънародници така ни ненавиждат, че никой няма да си мръдне и пръстта за нас, когато ни изхвърлят от Западния бряг.”