В състояние ли е Африканският Съюз да спомогне за решаване на конфликтите на континента?

Алфа Умар Конаре, председател на Африканския Съюз, е убеден, че конфликтите в Африка не могат да бъдат решени посредством насилие и военна интервенция. Африканците би трябвало да поемат по-скоро съдбата си в собствени ръце и да се погрижат самостоятелно за намиране на мирни решения, смята Конаре, който при посещението си в Германия обаче наблегна на необходимостта от подкрепата на Европа.

”Проблемите в Африка са ни добре известни. Налице са абсолютно неприемливи конфликти, за които отговорността носят самите африканци. Европейските ни приятели, които са и наши съседи, биха могли да ни подкрепят в усилията ни да решим тези конфликти.”

Подкрепа както например в Демократична Република Конго, където са разположени мироопазващи сили на ЕС, казва бившият президент на Мали и продължава:

”Европейците осъзнават значението на Демократична Република Конго за стабилността в Африканския континент. Конго е държава с много ресурси, държава, която граничи с девет страни. В момента ставаме свидетели на единствен по рода си подем в Демократична Република Конго. За пръв път там се издават документи, за пръв път бе организирано провеждането на референдум, чиито резултати не се поставят под съмнение. Нека не забравяме обаче, че тази обширна държава се нуждае и занапред от подкрепа, подкрепа от вън, посредством която да се спомогне за установяването на демократичен ред, за хармоничното отношение между представителите на отделните етнически групи.”

Особено проблемна е ситуацията в западносуданската провинция Дарфур. Зле екипираните сили на Африканския Съюз наброяват 7 000 души и са единствената спирачка пред насилието в района, където при етнически сблъсъци през последните три години загинаха над 180 000 души, близо два милона и половина бяха прогонени от домовете си. Хуманитарни организации предупреждават за опасността от геноцид, подобен на този в Руанда. Африканският Съюз приветства желанието на ООН да участва със свои сили в омиротворяването на региона, при условие обаче че голяма част от войниците са африканци и че Африканският Съюз бъде включен в омиротворителния процес. Засега обаче суданското правителство отказва да даде съгласието си за изпращането на сини каски на ООН в кризисната провинция Дарфур. Конаре не прикрива недоумението си относно позицията на суданското политическо ръководство.

”Постигнатите от нас мирни споразуменияа не се съблюдават. Правителството бе на мнение, че би могло да реши конфрликта по военен път. Това обаче е невъзможно. Конфликтът може да бъде решен единствено по силата на преговори. Не бива да се примиряваме с факта, че в Судан постепенно се налага логиката на войната. Това би могло да доведе до гражданска война в една страна, в която населението страда от бедност и в която политическото ръководство е изключително слабо. Трябва да убедим суданския президент да допусне сили на ООН в страната. Трябва също да го убедим, че при това не става дума за външна намеса, а за помощ.”