В Турция ще има предсрочни избори – коментар от Баха Гюнгьор
2 май 2007
Вече няма никакво съмнение, че спорът за светската държава в Турция достигна ранга на национална политическа криза. Едва ли има смисъл тепърва да се търсят виновните. Да, религиозно-консервативните политици около премиера Реджеп Таийп Ердоган бяха с прекалено високо самочувствие поради мнозинството си от почти две трети във Великото Национално събрание и се чувстваха почти като в еднопартиен режим. Да, препъналият се техен кандидат-президент Абдулах Гюл като досегашен външен министър има огромни заслуги за положителното развитие на турската външна политика през последните години. Въпреки всичко това обаче светските политици не можеха току-така да преглътнат неговото ислямско-религиозно минало и съпругата му, която ходи със забрадка.
Част от вината носят обаче и социалдемократите и останалите сериозни опозиционни партии, които вече от години са затънали в безплодни препирни и все не успяват да издигнат смислена обща програма и харизматични политици. Не са без вина и военните, които излязоха с остра декларация на ръба на правомощията си като пазители на светската държава и по този начин окончателно объркаха обществеността. В крайна сметка решението на Конституционния съд осезателно разреди напрежението. Стотици хиляди излязоха на улицата, за да протестират както срещу кандидатурата на Гюл за президент, така и срещу опасността от военен преврат, а това беше знак, че може да се стигне до сблъсък между привържениците на светската държава и онези, които подкрепят ислямизацията на Турция.
Предсрочните избори за парламент, които всъщност ще се проведат само четири месеца преди редовната си дата, дават нов шанс на демокрацията в страната. Бъдещото ново разпределение на силите навярно ще позволи да бъде избран и новият, 11-ти президент. Но дали ескалацията, която беше предотвратена сега, не е само отложена? Десетпроцентната бариера за влизане в парламента сигурно пак ще даде непропорционално голямо предимство на най-силната партия, а това с голяма вероятност пак ще бъде управляващата партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган. Освен ако социалдемократическите и консервативните партии вляво и вдясно от центъра не преодолеят различията си и не изработят обща избираема платформа, за да не отидат на вятъра една трета от подадените гласове, както стана преди пет години.
В случай че Ердоган влезе в парламента със същото, ако не и с по-голямо мнозинство от сегашното, пълзящата ислямизация на страната трудно ще бъде спряна. Тогава Партията на справедливостта и развитието със свежи сили ще издигне отново своя кандидат за президент, чиято съпруга ходи със забрадка. При такова развитие на събитията турската демокрация окончателно ще се дискредитира, защото светските партии почти няма да имат друг шанс, освен да разчитат на военните. Да не говорим, че членството в ЕС вече се превърна почти в мираж, така че светските партии в страната няма да се тревожат кой знае колко от евентуален конфликт със Запада. През последните две години броят на привържениците на еврочленството и без това бързо намалява в страната на полумесеца, след като европейците допуснаха сериозната грешка да превърнат темата Турция в предизборна и да се отдръпнат на дистанция то един верен и благонадежден партньор, вместо да продължат приобщаването му към европейските ценности и правила.