Газова „Рапсодия в синьо”

Организирането на шумни и скъпи международни прояви от малки и бедни държави обикновено се възприема като израз на тежък национален комплекс на текущото управление, комплекс, към който цивилизованият свят като правило се отнася със снизходително разбиране и дипломатично внимание.

В случая със заченатата в най-тежките дни на предизвиканата от Русия и Украйна януарска газова криза международна конференция, представяна официално като резултат от „двугодишни диалози на сегашното държавно ръководство на България с лидерите на страни от Централна Азия и района на Каспийско море”, нещата са по-различни, доколкото в заглавието на форума и заявените предварително интереси, неизменно фигурират Европа и ЕС, а във форума ще участва и самият председател на ЕК Жозе Мануел Дурао Барозу.

Под фанфарите на Москва

Географската възможност черноморска България да се превърне във фокус на планирания Южен газов коридор, както и безпроблемният на пръв поглед диалог, който социалистическото ръководство продължава да поддържа с цялото постсъветско политическо пространство, дават надежди ако не да се помогне, то поне да се улеснят действително значимите разговори по въпроса за газовите доставки между ЕС и Москва, от една страна и Брюксел и производителките на синьо гориво от Централна Азия, от друга.

Кои обаче са трудностите в подобно начинание? Въпреки участието на представители от 30 държави и международни организации в софийската енергийна конференция, тя се организира само седмица преди насрочения за 7 май в столицата на ротационната председателка на ЕС Чехия среща „ЕС – Каспийски регион”, чиято политическа и най-вече икономическа тежест ще бъде несравнимо по-голяма от тази на софийския форум.

Независимо от уверението на американския президент Барак Обама, дадено на срещата на върха на НАТО в Страсбург на президента Първанов, че Вашингтон ще изпрати свой представител на форума, и че Белият дом „цени”, а не „подкрепя” българската роля в търсенето на нови решения и гаранции в областта на енергийната сигурност, с голяма степен на вероятност събитието в НДК ще премине под фанфарите на Москва и „Газпром”, като ще бъде внимателно наблюдавано от европейските партньори на страната-домакин.

Романтичните мечтания на София

Показателни в това отношение са думите на помощник-държавния секретар на САЩ Матю Брайза, казани в интервю за български седмичник, че „уникалната перспектива на българите от една страна са близките отношения с Русия, и в същото време усещането какво е да си твърде зависим от нея”.

Доколко свиканата в навечерието на двойните избори в България международна газова среща ще произведе някакви резултати или ще остане в хрониките като поредния скъпо струващ за данъкоплатците политически рекламен ход за сегашното управление, предстои да разберем, още повече, че на 27 април лично премиерът Станишев ще докладва на руския си колега Путин в Москва за постигнатото в София.

Отсега обаче може да се отбележи, че мечтанията на кабинета за превръщането на София в ежегоден „енергиен Давос” са се оказали силно романтични. Дори повече – макар да галят очакванията на сегашното управление като газова „Рапсодия в синьо”, те са нереални.