1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Газов конфликт между Москва и Сараево?

4 януари 2006

Босна и Херцеговина наблюдава със загриженост конфликта между Русия и Украйна, възникнал след като Москва спря доставките на природен газ за съседката си. Сараево се опасява, че Газпром би могъл да замрази доставките си и за Босна и Херцеговина. Причината са неизплатени дългове.

https://p.dw.com/p/AtSr
Снимка: AP

На първо време добрата новина: след вчерашното нормализиране на доставките на руски природен газ за страните в Западна Европа, също в Босна и Херцеговина настъпва известно успокоение. Въпреки това дългосрочното снабдяване на страната с ценната суровина не е гарантирано. Газпром оповести, че ще спре доставките си за Босна и Херцеговина на 1-ви февруари тази година, в случай че до тогава не е постигнато споразумение за връщане на неизплатени дългове още от годините на войната през 90-те. Става дума за сумата от 104 милиона евро.

Алмир Бекаревич, директор на газоснабдителен концерн в Босна и Херцеговина, предупреждава, че спирането на руските доставки ще има пагубни последствия за икономиката на страната.

“Това би се равнявало на катастрофа. На първо време кризата ще засегне едрите потребители в сектора на индустрията. Липсата на газ ще се отрази също най-вече на столицата Сараево, където 80 процента от жителите са зависими от газоснабзяването. Въобще не искам и да си помисля, какво ще се случи, ако Газпром осъществи заплахите си в действителност.”

За разлика от Германия, която разполага с газови резерви за близо 75 дни, Босна и Херцеговина не е в състояние да складира в резервоари ценната суровина, казва Алмир Бекаревич.

“Това е основното ни притеснение. Нито ние, нито съседна Сърбия и Черна Гора разполагаме с резерви. Затова сме зависими от ежедневните доставки. Разходите по изграждането на резервоари, в които се складира природен газ, са просто прекалено високи за нас.”

Става дума за сумата от най-малко 100 милиона евро. Средства, с които държавата не разполага. Представители на политическите среди в Сараево се надяват, че ще съумеят да намерят решение на проблема до края на януари. Една от възможностите е например Руската федерация да изплати дълговете си към Босна и Херцеговина. Те датират от годините преди войната и възлизат на 125 милиона долара, казва Бекаревич.

“Това би решило проблема изцяло, тъй като нашите дългове към Газпром са по-ниски от дълговете на Русия към нас. Налице е също политическата воля за намиране на решение. Вносителят на газ за Босна и Херцеговина, фирмата Енергоинвест, получи наскоро от Русия проектодоговор за доставки на газ в продължение на следващите три години. Да се надяваме, че това ще сложи край на газовата криза.”