Газпром действа успешно срещу опитите на ЕС да построи свой газопровод

Европа искаше да покаже, че и тя може. Затова планира газопровод с длъжина 3 300 километра: от източна Турция с разклонения към Иран и Грузия, до Австрия, минавайки през България, Румъния и Унгария. Един ден новият газопровод НАБУКО, наречен на вавилонския цар Небукаднезар Втори, би трябвало да покрива десет процента от нужните в ЕС доставки на земен газ.

Десет важни процента, защото те биха намалили европейската зависимост от главния доставчик на газ – Русия. Ето защо миналата година правителствените ръководители от ЕС нарекоха газопровода Набуко стратегически важен. Той трябваше да бъде първият голям проект на новата обща енергийна политика в ЕС.

И какво се получи? Газпром се събуди изведнъж. Руският газов монополист, който има възможно най-тесни връзки с Кремъл, иска да предотврати изграждането на Набуко при това на всяка цена. Най-главната му цел е да разшири присъствието си на европейския пазар и да елиминира конкурентите си. Президентът Путин подкрепя тази стратегия, защото за него енергийната политика е инструмент, с който може да върне на Русия някогашната й позиция на суперсила.

Най-напред Газпром предприе офанзива в Централна Азия. В Казахстан концернът успя да си осигури всякакви капацитети за транзит и износ през идните пет години. Правителството на Туркменистан пък се задължи да продава на Газпром всичко, което остава от предвиденото за износ количество газ при това през идните 25 години. В Узбекистан руснаците платиха за използването на транзитния газопровод да 2010-та година. И дотогава докато Иран и Ирак са изключени по политически причини, единственият възможен източник на Газ за Набуко би бил Азербайджан.

Газпром обаче отива още по-далеч. Концернът строи свой собствен газопровод, за да направи Набуко излишен. Запланувано е продължение на вече съществуващия газопровод, който доставя руски газ през Черно море в Турция. Това продължание би трябвало да върви паралелно на газапровода Набуко , да преминава през България и Румъния, свършвайки в Унгария.

Путин вече успя да привлече Унгария на своя страна. Вярно, унгарският енергиен концерн МОЛ принадлежи към консорциума Набуко и въпреки това, сега ще се включи и в газопровода на Газпром. Правителството в Будапеща не смята, че това е проява на нелоялност.

”Набуко е мечта, каза унгарският премиер наскоро, а с мечти не се отопляват жилища”.

Проектът Набуко забоксува и в Турция. Тя пък не иска да бъде само транзитна страна, а предимно пълноценно място за търговия на земен газ. В Брюксел вече се страхуват от сключването на допълнително споразумение между Турция и Русия.газпром би могъл да доставя допълнително на Турция по-евтин газ, ако тя се откаже от транзита на централноазиатски газ към Европа. Това би означавало окончателна смъртна присъда за Набуко.

Първоначално Набуко трябваше да бъде построен до 2010-та година. Междувременно надеждите са за 2012-та година. Само че досега нищо не е потръгнало. Нито едно парче тръбопровод не беше излято, не беше напревна нито една копка, да не говорим за това, че дори и финасирането на проекта, който трябва да стурва около пет милирад евро, не е осигурено. Вземането на решения в ЕС е праколено муден процес, националинете интереси са много силни, а инвеститорите-колебливи. И с вески изминал ден, в който европейците неправят нищо, нараства вероятността, този проект да се провали, още преди да е започнал истински.