1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Генерал Кръстич осъден на 35 години затвор

19 април 2004
https://p.dw.com/p/Asd8
За петимата съдии от Хагския трибунал няма никакво съмнение, че става дума за геноцид. В обосновката на присъдата си те подчертават, че избиването на повече от 7 хиляди мюсюлмани в босненския град Сребреница е имало за цел да заличи частично една етническа група. Сребреница трябва да се превърне в предупреждение към света - заяви председателят на съда Теодор Мерон:

"Елиминирането на мюсюлманското население на Сребреница - въпреки че международната общност бе обещала да го защити - трябваше да покаже на всички мюсюлмани в Босна, че са уязвими и че не могат да се бранят ефикасно от сръбската военна мощ."

По този начин юристите на ООН дадоха съществен принос за точното дефиниране на определението "геноцид". Присъдата на апелационната инстанция срещу генерал Кръстич ще затрудни извънредно много усилията на другите обвиняеми в Хага, включително бившия югославски ръководител Слободан Милошевич, да отричат изтреблението в Сребреница.

Главната обвинителка Карла дел Понте сигурно е доволна от прецизирането на този дефиниционен проблем, но не и с присъдата срещу Кръстич: командирът на прословутите бригади Дрина, които през юли 1995 превзеха Сребреница, бе осъден първоначално на 46 години затвор. Апелационният съд намали наказателната мярка на 35 години. Съдията Мерон обоснова решението със следните думи:

"Първата наказателна камера не можа да докаже убедително, че г-н Кръстич е имал геноцидни намерения. А това означава, че той не се провинил пряко като извършител на геноцид."

Като смекчаващо вината обстоятелство бе отчетен фактът, че обвиняемият е бил назначен за командир на корпуса Дрина непосредствено преди падането на Сребреница и за разлика от своя началник генерал Радко Младич не може да се разглежда като главен обвиняем. Той може да бъде обвинен само за това, че е подкрепил плана за извършването на геноцида:

"Радислав Кръстич е знаел, че армията не е била в състояние да извърши сама екзекуциите. Без неговите бригади Дрина планът за геноцида не е можел да бъде осъществен. Предоставяйки на разположение своите войски, Кръстич е съдействал обаче в решаваща степен за избиването на мюсюлманските пленници."

За прокуратурата случаят Кръстич приключва едновременно с победа и с поражение: геноцидът е доказан и не може повече да бъде отричан. Личната отговорност на обвиняемия обаче не е така голяма, както настояваше обвинението.