География на съновиденията - Петер Хандке, "Моравска нощ"

За мнозина Хандке е между най-изтъкнатите немскоезични автори днес, за още толкова други – наивен идеолог, дискредитирал се морално с позицията си към бившия сръбски президент Милошевич. Австриецът от словенско потекло Хандке, някогашният фен на “Бийтълс” и “Ролинг стоунс”, скандално шумният автор на “Обругаване на публиката”, оспорваният единак, около когото напоследък се беше сякаш възцарила необичайна тишина.

Въображаемо пътешествие на герой, наречен “бившия писател”, из “неговата” Европа – една гостилница в покрайнините на Виена играе в пътешествието централна роля, също както и сръбското градче Породин, разположено южно от Белград, на брега на Морава. Въпросната “Гостилница край гробището на безименните” е може би също тъй имагинерна, както и Сърбия на Петер Хандке. Описвайки реката Морава и градчето Породин, авторът очевидно има предвид нещо различно от онова, което сочи географската карта. За Хандке Балканите са състояние. Емоционална привързаност, която няма общо с произхода, историята, политиката; съпричастност, предопределена от представата, че това е един вид ранима, периферна, безвременна и постоянно застрашена “родина”.

“Балканите. Ако ще да бяха обидна дума за мнозина, за него и за нас, които го слушахме в онази Моравска нощ, те бяха нещо различно. Къде започваха Балканите, неговите и нашите? Далеч преди географската и морфологическата гранична линия. /.../ Балканите: прошарените пера на сокол до мъртвия сърнец, погинал, падайки от варовиковата скала в германския Харц.”

Повествователната рамка

е семпла: "Бившият писател" кани неколцина приятели в частната си лодка на име “Моравска нощ”, сгушена в тръстиките край пристанището на Породин. Домакинът се е завърнал от пътуване из Европа и надълго и нашироко разказва за него на гостите си. Читателят бързо забелязва, че това не е “реалистичен” разказ. Самоиронично и иносказателно авторът говори за собствения си свят; обиграва моменти от своя живот и фигури от предишните си произведения. Описва, в присъщия си донякъде отвлечен, донякъде приказен стил, собственото си поетическо пространство.

“Поетичното идва просто от по-внимателно, съпричастно слушане и вслушване в нещата, от пълно с очакване, търпеливо съзерцание.”

Хандке задава въпроси и търси техния отговор; въпросителните в “Моравска нощ” са в натрапващо се изобилие и те идват от името на разказвача. Последният разказва в първо лице и се опитва не само да разбере “бившия писател”, да провиди в скритата сърцевина на неговото Аз, но и като че ли някак да обясни, да направи по-прозрачен сложно заплетения емоционално-мисловен свят на самия автор. Романът е структуриран като своеобразна

вариация на “Приказки от хиляда и една нощ”

Неслучайно първоначалното му заглавие е “Самара”, което в превод означава приблизително: “да прекараш нощта в разговори”. Новата книга на Хандке, отбелязва наблюдателят на седмичника “Ди цайт”, всъщност не е нова.

“Обширният разказ за едно пътуване с автобус, самолет и пеша из Европа по следите на собствения живот и творчество на автора е по-скоро продължение на предишните му книги. Хандке отново дописва книгата на живота си. Целта, ако изобщо има такава, е в самото продължение, в разказването, в чистото непреднамерено повествуване.”

“Моравска нощ” е, може би, и един вид раздяла – раздяла с объркващото застъпничество на Хандке за Сърбия на Милошевич. А може би и с някаква привързаност, чиито корени са по-дълбоки от политическите заблуди и пристрастия, както внушава разказвачът в последния му роман:

“Навлякъл си беше вина, трайна вина - така поне все още смяташе, - като се беше вмесил в играта на националния писател, макар и само отчасти. И защо се беше вмесил? Навярно защото тогава, за известно време, наистина вярваше в нещо като друга нация, в коренно различните нации изобщо и смяташе, че може да бъде част от тяхното въплъщение.”

Неокончателното резюме на автора Хандке. Играта, в която въвлича последната му книга, е тази на изкуството със самото изкуство. Не е нужно да я приемаме прекалено насериозно. Но ще ощетим себе си, ако я подминем с предубеждението, че е лекомислена и повърхностна.