Германия и развитието на ЕС

Днес не е останало нищо от първоначалните резерви против обединението на Германия. Берлин доказа, че е енергичен застъпник за европейската интеграция. Успоредно с това Германия прие също икономическия и валутен съюз на Европа, както и политическия съюз, постановен с договора от Маастрихт.

Днес от гледна точка на Брюксел загриженост предизвиква не политическата тежест на единна Германия, а структурната криза в нейната икономика и социална система - криза, която се отразява върху целия ЕС. Защото когато стопанската конюнктура в Германия залинее, а дефицитът расте, това действа неблагоприятно на икономическия живот в цяла Европа. Освен това на всички е ясно, че това се дължи отчасти на германското обединение.

Падането на Берлинската стена доведе до промяна и в съотношението на силите в обединена Европа. Тежестта на ЕС се измести на изток. Германско-френският ръководен тандем не е вече така важен, ръководните претенции на Берлин и Париж все по-често се поставят под съмнение.

Дилемата се задълбочава в светлината на провала на евроконституцията и на преговорите за средносрочния бюджет на ЕС. Бъдещето на конституцията, този амбициозен политически проект, е повече от несигурно. ЕС търси нова ръководна структура, каквато не може да предложи и най-голямата страна членка, обединена Германия.

Според редица наблюдатели през последните години страната се е превърнала в спирачка на европейското развитие, която подобно на Англия и Франция гледа изключително собствените си интереси. Затова относително слабата Европейска комисия се концентрира сега върху стимулирането на общата европейска политика. Само че предвид несигурното политическо бъдеще в Германия, задълбочаващите се дупки в бюджета и желанието за реформи на германците, положението изглежда доста мрачно.

Ръководните функционери на ЕС изразяват съжаление във връзка с евроапатията, обхванала германците. Председателят на външнополитическата комисия на Европейския парламент германският християндемократ Елмар Брок твърди дори, че правителството подсилва тази апатия още повече. Излишно е да се каже разбира се, че Берлин категорично отхвърля подобни обвинения.