Германо-американските отношения в ерата Буш

Когато Буш посети за първи път Германия през 2002-ра година и се срещна с канцлера Шрьодер, между двамата цареше разбирателство и единство. В ушите на мнозина все още звучеше прословутата фраза на Шрьодер за "безграничната солидарност" на Германия със САЩ след атентатите от септември 2001-ва. Изпълнявайки обещанието си, социалдемократът Шрьодер успя да се пребори с опозицията вътре в собствената си партия и така Бундестагът гласува изпращането на германски войници в Афганистан.

Край на "безграничната солидарност"

Само година по-късно обаче отношенията между Вашингтон и Берлин достигнаха най-ниската си точка. Същото се отнасяше и за американо-френските отношения. Причината бе в това, че френският президент Ширак и германският канцлер Шрьодер не подкрепиха войната срещу Ирак.

Точно по това време в евроатлантическото пространство се появи още една крилата фраза, този път изречена от американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, който заговори за "разделението между стара и нова Европа", противопоставяйки европейците едни на други в зависимост от отношението им към войната в Ирак.

През цялата 2003-та година Буш посети Европа само два пъти. Американският президент участва в празненствата по случай 300-та годишнина от създаването на Санкт Петербург и в провелата се във Франция среща на Г-8.

Бавното затопляне след ледниковия период

Едва през септември 2003-та година, след 16 месеца открити взаимни критики по повод Ирак, Буш и Шрьодер се срещнаха на четири очи в Ню Йорк по време на заседание на ООН. Поне на думи двамата сложиха край на противоборството си. Буш заяви помирително, опитвайки се да намери най-малкият общ знаменател:

"Ние ще работим заедно, защото така Германия и САЩ могат да постигнат много. И двамата се застъпваме за свободата и сме заинтересовани от мира и благопоолучието на народите ни. И аз обясних на Герхард, че германо-американските отношения са много важни за моето правителство."

Преизбирането на Буш за президент през 2004-та година не беше прието с възторг в Германия, но германските политици си отдъхнаха с облекчение, когато беше сложен край на ледниковия период в отношенията със САЩ. Както се очакваше, Шрьодер поздрави Буш и обеща, че ще продължи да работи за:

"тясното сътрудничество със САЩ, защото това е от интерес за американците също толкова много, колкото и за германците",

заяви тогавашният канцлер Шрьодер.

Новото правителство на Буш също потърси близостта на Европа. След катастрофата в Ирак при иначе спечелената война,

САЩ имаха нужда от подкрепата на Европа.

Неслучайно първата обиколка на новата външна министърка Кондолиза Райс в чужбина беше в Европа през февруари 2005-та година. Малко по-късно и Буш се срещна с Шрьодер в германския град Майнц.

Въпреки всичко Буш остана непопулярен сред германците: не само заради неподписания от САЩ протокол от Киото за опазване на климата. На бял свят излезе истината за тайните затвори на ЦРУ по летищата на някои европейски страни, както и американските издевателства над иракчани в Абу Гариб. Освен това въпреки всички протести на правозащитници, администрацията на Буш не закри затвора Гуантанамо.

Едва след смяната на правителството в Берлин в официалните отношения между Германия и САЩ настъпи истинско подобрение. Американският президент заговори за германската канцлерка като за:

"Ангела Меркел, която се радвам да нарека приятел."

Самата Меркел заяви дистанцирано, но добронамерено:

"Ние говорихме и за това, че по някои въпроси сме на различно мнение и аз дадох за пример въпроса за Гуантанамо. Най-важното е обаче, че ние се върнахме към онази ситуация, в която можем да говорим открито за всички проблеми."

Въпреки това последните две посещения на Буш в Германия бяха отново съпътствани от протести. Сегашната му последна президентска визита във Федералната Репубрика е съпътствана от критични оценки на германски политици за ерата Буш.

"Не може да се каже, че ерата Буш беше добра нито за Америка, нито за онези, които се наричат приятели на Америка",

каза един от най-опитните във външната политика социалдемократи Ханс Улрих Клозе. Подобно е и мнението на лидера на опозиционната либерална партия Гидо Вестервеле, която заяви:

"Не може да се каже, че Буш направи света по-добър".