Германо-българското сътрудничеството при реформиране на полицейските структури

Г-н Нихоф, от 2002-ра до 2004-та година сте бил често в България по линия на полицейското сътрудничество. Каква беше целта на работата Ви?

Най-важното за нас беше да иницираме процеса на демократизация в българската полиция. Искахме също така да подмопогнем българските ни колеги така, че организацията на работата им да съответства на евроепйските стандарти.

Кои бяха критичните моменти в това сътрудничество?

Най-критичните моменти се появяват, когато се опре до структурата на организация. Защото тя в крайна сметка е свързана не само с хората, заемащи ръководни длъжности, но и с работни места.

Имате пред вид съкращаването на работни места в полицията заради въвеждане на европейските стандарти?

Слава богу, българските колеги бяха достатъчно изобретателни и намериха други възожности за работа, които не бяха пряко подчинени на вътрешното министерство и полицията. Така че успяхме да избегнем проблема с безработицата, който обикновено се получава при структурната реформа.

Нека се върнем малко назад във времето, 2004-та година например, при първите Ви посещения в България. Казахте, основната Ви цел е била свързана с процеса на демократизация в полицията. Какво беше непознатото за българските Ви колеги?

Например, това, което ние наричаме работа в екип. Това означава, когато има проблем се събираме, за да го обсъдим и вземем общо решение, всички заедно, включително ръководството, но и тези, които носят политическата отговорност. Това изисква и способност, да задаваш критични въпроси.

Виждате ли резултати от Вашата работа?

Мисля, че тя все пак си заслужаваше. Искаше ни се, българските ни колеги, които работят по места, да имат открити отношения с гражданите. Като традиция от комунистическото минало в България решаващо беше всяването на ред от страна на полицията. Ние обаче сме на мнение, че е, много важно, полицията да се вслушва в гражданите, да предава настроенията им нагоре към ръководството на полицията и на вътрешното министерство. Разработих

ме проект, чиято цел е сътрудничество между полицията и гражданите по въпроси, свързани със сигурността. Става дума не само за полицаите в малките населени места, но и в големите градове, защото там са огнищата на престъпност в България.

Европейската комисия посочи борбата срещу организираната престъпност като едно от слабите места на България. Къде са причините за това според Вас – в неспособността на българските полицаи да се справят или в това, че се чувстват безсилни и не могат да се наложат?

Не мисля, че те са се провалили. Възможно е тук-таме да се проявява чувство на резигнация , но за провал не може да се говори, защото обществените промени не стават за кратко време. Това става бавно, ден по ден и нашата задача беше, българските ни колеги да осъзнаят това. Демократичните полицейски структури на Германия след 1945-та не бяха създадени за 3-4 години!

Усетихте ли в сътрудничеството с българските си колеги проблема “корупция”, за който толкова се говори?

Не, не съм усетил, но знам за съществуването на този проблем при това в целия балкански регион. Причините за този проблем са в крайна сметка и във възнагражданието, което получават полицаите. Не мога да дам конкретни примери, но съм чувал за проблема корупция от хора, които са пътували из България. Мисля, обаче, че тези случаи на корупция, постепенно намаляват и ще престанат, когато се извърши реформата в полицейските структури и се подобрят заплатите на полицаите.