Германо-израелските отношения 60 години след основаването на Израел

Споменът за геноцида, извършен спрямо евреите по време на нацистка Германия, е винаги във фокуса на двустранните отношения. За всички досегашни правителства на федералната република това означава едно: отговорност спрямо държвата Израел и защита на правото й на съществуване.

"Между Германия и Израел не може да има нормални отношения"

заяви германският президент Хорст Кьолер пред изралеския парламент - Кнесета през 2005-та година. Речта му беше по повод 40-та годишнината от установяване на дипломатически отношения между двете държави. Тогава върху младата демокрация във федералната република тегне моралната отговорност за милионите избити евреи по време на нацизма. Огромните мащаби на това престъпление превръщат всяка мисъл за помирение в подигравка спрямо жертвите.

Първият канцлер на федералната република Конрад Аденауер си спомня:

"Трябваше да изкупим вината за несправедливостта, която беше сторена на евреите от националсоциалистите", казва Аденауер и добавя: "Доколкото това беше възможно".

Това означава най-напред финансова помощ. Федералното правителство дава три милиарда и 450 милиона марки на Израел. Тамо обаче това обезщетение е оспорвано, защото

мъката и болката на евреите не могат да се изкупят с пари

Мнозина граждани на Израел не могат да си представят, че ще подадат ръка на германец или пък че ще посетят федералната република. Израелският премиер Давид Бен Гурион обаче вярва в това, че федералната република не е някогашната нацистка Германия. През 1960-та година той се среща с Аденауер и казва:

"Аз стигнах до извода, че днес това е една друга Германия, че никога вече няма да има нацистка Германия. Народът се е променил, светът - също. Не бива да забравяме случилото се, но и не бива да обосноваваме действията си само с миналото, защото ние не можем да го променим или премахнем", казва първият израелски премиер Давид Бен Гурион. Думите му са последвани от остри критики у дома. В същото време Аденауер е поставен на силен външнополитически натиск от страна на арабските държави заради близките си отношения с Израел.

През 1965-та, 20 години след войната, Германия и Израел установяват дипломатически отношения. Първият германски посланик в Израел е посрещнат с масивни протести.

Годините след това обаче са

бавно, но сигурно приближаване на двете държави

и техните граждани едни към други. Солидарността на Германия е от особено значение за Израел, най-вече в годините на войните с арабските му съседи. И днес германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер твърди:

"Германия носи особена отговорност спрямо Израел, защитавайки правото му на същестуване. Това е и ще си остане основа на германската политика."

Наскоро се случи и това, което мнозина мислеха за невъзможно: за първи път германски канцлер получи правото да говори пред израелския парламент на немски език. Не всички израелски депутати искаха да чуят речта на Ангела Меркел, но тези, които бяха в пленарната зала ръкопляскаха възторжено, когато тя заяви на немски и иврит:

"Германия никога няма да изостави Израел и ще остане негов партньор и приятел. Честита 60-годишнина на държавата Израел!"