Германската експертиза за конюнкурата

Тя има характера на ритуал. Дали през пролетта или наесен, винаги шестима господа с посивели слепоочия оповестяват прогнозата за конюнктурата. По принцип това си остава неизменно, само дето тази есен няма да са шестима, а само петима и те ще представляват този път четири консорциума с общо 8 институти, два от тях в Австрия и един в Швейцария. Вече не участват Германският институт за икономически изследвания ДИВ и Хамбургскиият световен икономически архив, като втората институция бе разпусната. Напоследък експертите и не трябва на всеки три години да се кандидатират наново във Федералното м-во на икономиката. Роланд Дьорн от Рейнско-Вестфалския институт за икономически изследвания в гр. Есен смята, че това съвсем не е лошо:

„Благодарение на общоевропейския конкурс можем да се облегнем на по-широка база от компетентни колеги. По този начин в редица сфери се сдобихме с чувствително подкрепление за нашия прогнозиращ екип, а благодарение на дискусията в навечерието на прогнозата също получихме за работата си нещо като попътен вятър”.

Попътни ветрове експертите-икономисти понастоящем долавят и за конюнктурата – очакванията им са за икономически ръст през т.г. в размер на 2,6 на сто.

„Освен това частното потребление отново ще поеме осезаемо нагоре, тъй като положението на пазара на работната ръка продължава да се подобрява и личните доходи отново нарастват чувствително. По-силни импулси се очакват и от чужбина, особено защото в евро-пространството вътрешното търсене понастоящем расте”.

Не така розово ще бъде положението идната година, за когато се очакват само 2,2 % икономически ръст. Колегата на Дьорн Торстен Шмид е убеден, че това се дължи на кризата в САЩ, която уронва досега бляскавите позиции на германския износ.

„Вероятно най-големият риск за развитието на световната икономика се крие във възможността кризата на недвижимите имоти в САЩ да се проточи дълго във времето. Тенденциите към рецесия в САЩ могат да се пренесат и в евро-пространството ако курсът на еврото продължи да нараства. С конюнктурния спад в индустриалните държави може да се очаква и забавяне на ръста на производителността в бързо развиващите се страни на прага на индустриализацията”.

За да има какво да противопостави на очертаващата се криза, Германия, според учените, трябва да се подготви още по-добре т.е. да проведе още реформи. Ала политиците, в това отношение експертите са единодушни, в момента правят твърде много грешки. Най-вече дискусията за по-дълъг срок, през който да се изплащат помощите за безработни, е погрешна, смята Йоахим Шайде от Института по световна икономика в гр. Кийл на Балтийско море:

„Това се повишени стимули за повече трудова заетост, а колкото повече намаляват тези стимули, тогава нещата се движат в грешна посока. Просто не се осъзнава, че тук има нещо много нередно. Точно обратното. Не разбирам, защо сега искат нещата. Само защото хазната е пълна или каква е истинската причина? В експертизата ние съвсем ясно се изказваме против”.

Икономическите институти отхвърлят и въвеждането на минимални работни заплати. С оглед на федералния бюджет експертите препоръчват на финансовия министър, в средносрочна перспектива да продължи курса си на засилени икономии. Освобождаващите се вследствие на балансирания бюджет средства да се инвестриат н образованието, научните изследвани и иновациите, за да се стимулира растежа. Освен това биха могли да се намалят данъците и акцизите. Федералният министър на финансите вече реагира и заяви, че одобрява предложенията на учените-икономисти.