"Германската есен" и немското кино

Насилие и тероризъм, мотивирани от борбата срещу "една закостеняла обществена система". За това време разказва Бернхард Шлинк в последния си роман "Уикендът" - припомня съдбата на едно поколение от идеалисти, превърнали се в името на идеята в убийци и престъпници. Драматична, трагична, нелепа съдба - 30 години след "германската есен" на 1978-ма паметта за събитията продължава да тревожи обществото и интелектуалната мисъл. Сред творбите, възникнали като реакции на тогавашното противоречиво и разтърсващо са време, са и много от най-добрите филми, влезли в историята на киното като "новата немска вълна".

Тероризмът на фракция "Червена армия" през 70-те години и германското кино - това е изключително интересна тема. Не само защото през втората половина на 70-те и първата половина на 80-те години са създадени редица силни филми, а и защото

германското кино тогава е в центъра на много обществени дискусии

С изявленията и филмите си режисьори като Александър Клуге и Райнер Вернер Фасбиндер се намесват в бурните дебати за тероризма на групата Бадер-Майнхоф. Наскоро в Германия беше издадена поредица от дивидита, озаглавена "Германската есен". В нея са обединени много от тези паметни филми: "Изгубената чест на Катарина Блум", "Германия през есента", "Оловно време", "Третото поколение", "Нож в главата".

"Германската есен" - разтърсващо време. И

време на голямото немско кино

В тези години са създадени наистина забележителни филми, които и днес си заслужава да се видят.

"Спокойствие на този фронт скоро няма да има, но може да се предотврати ескалацията, ако основната цел се осъществи не едва след десетия терористичен акт..."

пише до сина си Ханс-Мартин Шлайер от скривалището на фракция "Червена армия" през 1977 г. Писмото му чете Александър Клуге. 77-ма, това е и година на паметни погребения - на отвлечения и убит председател на съюза на работодателите Ханс-Мартин Шлайер, на терористите Андреас Бадер, Гудрун Енслин, Ян Карл Распе.

Двата траурни митинга изграждат структурата на филма, който като никой друг представя

политическото кино на времето

- "Германия през есента". Филм, създаден с участието на няколко режисьори: Фасбиндер и Клуге, Шльндорф, Райц.

Гледайки днес "Германия през есента", 30 години след създаването на филма, човек се замисля над този смел монтаж от писма, възстановка на сцени и документални кадри.

Разбира се, днес германското кино печели "Оскари" и има комерсиален успех. Имена като Флориан Хенкел фон Донерсмарк и Том Тиквер, който прави скъпи екранизации с холивудски звезди, са представителни. Но какво са отличията и успехът пред Райнер Вернер Фасбиндер пред камерата или пък пред интелектуалния артистизъм на Александър Клуге и анархията на кинотворците от онова време!

"Виждаш ли, имам един познат, който ужасно се нахвърли срещу Бьол, това беше още преди отвличането на Шлайер, защитих пред него Бьол и той веднага отсече: "И ти си симпатизант".

Във филма "Германия през есента" майката на Райнер Вернер Фасбиндер спори със сина си за цената на демокрацията - невероятно автентична сцена, толкова истинска и същевременно толкова нагласена. И другите филми от онова време - те също непременно си заслужават да бъдат гледани отново, не че всичките са шедьоври, но във всички има нещо непреходно.

Младият Бруно Ганц, който в "Нож в главата" изпълнява ролята на смъртно ранен учен - филм, вземащ отношение и към съдбата на Руди Дучке. Остротата и откровеността, с които Бьол и Шльондорф изобличават изданията на "Шпрингер" в "Изгубената чест на Катарина Блум". Или пък и днес открояващата се актуалност и свежест на филми като "Оловно време".

Германската есен в киното - това са вълнуващи години, самото кино се превръща в политически феномен, филми биват цензурирани, режисьори - изложени на подигравки или публичен линч. Киното от онова време е политика и бунт.