Германската политика спрямо Турция

Иначе категоричната позиция на федералната канцлерка, че е по-добре на Турция да се предложи привилегировано партньорство вместо пълноправно членство в ЕС, в Анкара намери по-смекчен израз. При първото си пътуване до Турция в качеството си на ръководителка на германското правителство Меркел предпочете да подчертава значението, което има сближаването на Турция към ЕС и да припомня, че в този си път страната ще получава подкрепа от Германия.

Процесите на изясняване на германската политика по отношение на Турция продължават да текат. При това ситуацията, в която се намира Меркел никак не е лесна. Тя е председателка на една християндемократическа партия, която по много причини е критично настроена спрямо Турция. Побратимената на ХДС - партия – ХСС на Едмунд Щойбер пък съвсем открито и категорично отхвърля евентуалния прием на Турция в ЕС. Все по-често политици от християндемократическия лагер изразяват в публичното пространство несъгласието си с започнатите преговори на ЕС с Турция. От друга страна, Меркел като шефка на федералното правителство е задължена да не се ръководи от тесни партийни интереси във външната си политика. Не на последно място, Меркел търси и се нуждае от подкрепата на Турция при преодоляването на проблеми на интеграцията на турците в Германия. Тя освен това би желала да извлече ползи от историческия си опит в диалога между културите и религиите.

Посещението на Меркел в Турция съвпадна с оживено водените в страната дебати за същността на светската държава, за опасностите на фундаментализвма и за смисъла от влизането в ЕС. Това, че Меркел не се срещна нито с предтавители на парламентарната опизиция на социалдемократите, нито с представители на граждански обществени групи и женски организации дава повод за критики. Все пак германската канцлерка успя да разговаря с представители на различни религиозни общности.

Критики изказа и турският държавен президент Ахмед Недждет Сезер, насочени най-вече към премиера Ердоган. Той изрази недоволство от факта, че Меркел е била поканена не на официален държавен банкет, а на ритуално ядене, започнало след призивния вик на мюезин. Според президента Сезер този факт хвърля сянка върху имиджа на Турция като модерна светска държава. В крайна сметка Меркел видя една Турция, такава каквато би желял да я види премиерът Ердоган, но не и каквато съществува в съзнанието на преобладаващата част от турското население – ориентирано към западния стил на живот и плуралистичната демокрация. През април идната година парламентът в Анкара ще избира нов държавен глава. Не е тайна, че Ердоган се кани да заеме този пост и тогава без съмнение за пръв път Първата дама на Турция ще носи мюсюлманска забрадка.

Някои от най-спорните въпроси като този за Кипър – бяха споменати съвсем предпазливо по време на посещението на Меркел в Турция. Ердоган на свой ред повтори старите си позиции – че няма намерение да признае митническия съюз и да отвори пристанищата и летищата за кипърски транспортни средства. Маргинализирани бяха и някои други важни теми – като тази за ролята на жената в държавата и обществото или за интеграционната способност на живеещите в Германия турци.