1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германската преса за изборите в Полша

24 октомври 2005
https://p.dw.com/p/AuGG
Победителят в президентските избори в Полша Лех Качински
Победителят в президентските избори в Полша Лех КачинскиСнимка: AP

“Ханделсблат” смята, че резултатът от изборите показва и, че свободата все още не може да се отъждествява с демократичното съзнание. Именно най-успелите, най-печелившите от процеса на реформи, избраха свободата да не се включат в изборите, тъй като намират политическата класа твърде гнила и недостатъчно професионална – затова и я презират. Те гледат на политиката като на възпиращ фактор по пътя на своята кариера. Но именно за тях резултатите от изборите представляват поражение, тъй като сега ще им се наложи да живеят при такова държавно управление, което ни най-малко не съответства на техния стил на живот. Голяма грешка би било, ако заради тези изборни резултати Западът и Европейският съюз решат да отграничат Полша. В много по-голяма степен страната се нуждае от значително разбиране и помощ, за да може по-тясно да се обвърже с нова Европа.

По същата тема берлинският Тагесцайтунг отбелязва, че Качински действително е популист, но и твърде умен, за да не е наясно, че външните връзки могат много по-лесно да се разрушат, отколкото да се възобновят. Неговото настояване за военни репарации от страна на Германия е почти толкова старо, колкото и това за въвеждането на смъртното наказание. Тъй като дори и представянето на “неразплатените сметки” се посреща добре от повечето поляци. Травмата от Варшавското въстание през 1944-та година със загиналите 200 хиляди души, както и последващите бомбардировки на града от нацистите не са преодоляни и до днес. Самата сметка от 54 млрд евро най-вероятно никога няма да бъде представена на германците, но настояването за военни репарации все пак върши работа като заплаха. Бъдещата външна политика на Качински е трудно предвидима – всичко ще зависи от това с какви съветници ще се заобиколи той.

Становището на мюнхенския Тагесцайтунг е следното: двойната победа на дяснопопулстките близнаци Качински по време на изборите за парламент и за президент е истински шок за съседните държави, но и за мнозина поляци. Антигерманските призиви на Качински попадат на много благодатна почва сред губещите от радикалното преустройство в Полша – безработните, селяните и пенсионерите. Но – докато по време на предизбарната борба Качински можеше да излиза с настояванията за репарации от Германия, като президент вече не би могъл да си го позволи, влошавайки по този начин отношенията със съседите. Пак в рамките на предизборната борба той се обяви за връщането на смъртното наказание, но – както казва председателят на Европейската комисия Барозу – за членовете на Европейският съюз смъртното наказание е табу. Така Европейският съюз се нарежда сред гарантите на демократичните стандарти.

Тагесшпигел на свой ред анализира намеренията на Качински в областта на външната политика, като констатира, че той очевидно ще поддържа добрите отношения с Вашингтон, а по отношение на Европа ще акцентира върху националните интереси. Тепърва ще стане ясно каква роля ще играе Полша в Европейския съюз в бъдеще – отбелязва изданието. Твърде резкият подход към партньорите би могъл да се обърне към Полша обратно подобно на бумеранг. Тъй като новият член на Общността остава както и преди зависим от тяхната солидарност и разбиране. Въпреки някои вътрешнополитически турбуленции в крайна сметка досега Полша се е проявявала като надежден европейски партньор. И най-добре би било въпреки определения скептицизъм съседите от Европейския съюз да подходят открито към новите управляващи на Висла. Понеже в следващите години Полша ще има нужда от духа на Европа повече откогато и да било.

Френкишер Таг е на мнението, че макар със своите лозунги Лех Качински да може да предизвика водовъртеж, но не и истинска политическа вихрушка под предлога, че поляците са уморени от Европейския съюз. Историческото недоверие спрямо “воденичните камъни” Германия и Русия не би трябвало да се драматизира – например в контекста на факта, че и мнозина британци изпитват днес германофобия. Освен това Варшава се чувства пренебрегната от своя традиционен гарант за сигурността – Франция. Германско-френските авантюри по отношение на Русия, встрани от общата линия на Европейския съюз, допринесоха за увеличаването на съмненията, респективно – предизвикаха острия завой към Америка. От друга страна е крайно време Полша да осъзнае, че днешна Германия и Русия не кроят никакъв комплот срещу нея.