1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германска подкрепа за учителите в България

5 ноември 2007

Оказва се, че учителската стачка е намерила известен отзвук и подкрепа сред някои германски учителски среди. Бистра Узунова разговаря с Гидо Цайонц от професионалния колеж за икономика и администрация в Гелзенкирхен.

https://p.dw.com/p/C2xU
Учителите в България работят при катастрофални условия " - казва Гидо ЦайонцСнимка: picture-alliance/ ZB

Гидо Цайонц е учител - едно съсловие, което и в Германия не се радва на особено добро заплащане. Той обаче е убеден, че недоволството на българските учители, за разлика от това на германските, е екзистенциален проблем, и затова застава с цялата си душа и активност зад техните искания. Той е поместил апел за дарения в интернет, на собствени разноски отпечатва стикери и значки, на които на кирилица пише “ минимум 100%” и е стартирал истинска рекламна кампания по германките медии, за негово съжаление отзвукът бил доста ограничен. Това обаче не го демотивира, а тъкмо обратното амбицира:

“Една българска колежка ми каза, “кой ли пък се интересува от нас? В отговор и написах само една единствена дума : “аз”. После се замислих, какво мога да направя. При всички положения ще продължавам да се ангажирам за българските колеги. Ще се опитвам да разяснявам каузата им където мога по медиите и се надявам, в бъдеще те да информират малко по-често по тази тема. Защото България е част от Европа и ние трябва да сме солидарни помежду си.” – казва учителят от Гелзенкирхен. Мотивацията му се подсилва от личните познанства и контакти с български учители, придобити по време на три пътувания до България, когато координирал международен проект по програмата на ЕС “Комениус” за сътрудничество между европейските училища. Тогава имал възможност да присъства и на учебни часове, които му направили впечатление :

“Бил съм в няколко училища, и не мога да каза, че класовете бяха малки. В едно единствено учелище видях един лаптоп и той беше подарък на посолството на Германия. Класовете не бяха малки, те бяха сравними с тези в Германия – т.е. между 20 и 30 ученика, но признавам, че не познавам ситуацията във всички училища. Все пак – както казах – бил съм на множество часове и видях, че колегите там предлагат високо качество на обучението, което е изцяло сравнимо с това, което съществува в Германия.”

Г-н Цайонц има най-богати впечатления и конкатки с учители в Сливенската Природоматематическа гимназия “Добри Чинтулов”,с едно професионално училище и колеги от София, които постоянно го осведомявали за хода на стачните действия. Германският учител казва:

“ Българските колеги са отчаяни. Те печелят –доколкото знам аз -по около 150 евро на месец, а не както се каза по тукашните медии 200 евро.Като се знае, че средствата за издръжка на живота там са приблизително 50% от германските, можете да си представите, за какво стигат те. Аз им казах, че това не е заплата, а просто обида.”

Като обидни и деностойни г-н Цайонц възприема и предложенията на българското правителство към учителите и апелира за това, дълго пренебрегваните съсловия на учителите и лекарите да получат по-достойна оценка от една страна със стопански прираст, за какъвто Германия в момента може само да мечтае.