Германските ежедневници на 29.2.08

Фулдаер Цайтунг отбелязва:

" Твърде зле е, че ръководните кадри, които редовно си гласуват твърде сочни увеличения на заплатите, по отношение на трудещите се нямат други идеи освен как да съкращават работни места и да намаляват месечните доходи. Явно е, че никога не са чували за това, че най-големият капитал на една фирма са мотивираните сътрудници. Страхът от съкращения парализира и демотивира."

Осттюрингер Цайтунг от Гера смята, че икономическото оживление в Германия е стабилно, независимо, че някои големи концерни отново започнаха масови съкращения на работни места:

"Яввно е така, че предимно средното съсловие назначава повече хора, отколкото някои големи концерни на друго място уволняват. Нужен е повече творчески размах. Не бива да се възприема за нормална безидейността на топ-мениджъри, които изхвърлят хората си на улицата и по този начин лекомислено се разделят и със социалната си отговорност. Подобно нещо е неприлично, а в дългосрочен план не води и до успешна стратегия за развитието на самото предприятие. Успех има само онзи, който е осъзнал, че хората са най-важният капитал на една фирма."

Тагесшпигел от Берлин посвещава анализа си на по-общите тенденции в развитието на пазара на труда от последните няколко години:

"Сега си отмъщава фактът, че от вече постепенно приключващото иконимическо оживление ползи извлече едно твърде ограничено малцинство: най-горните слоеве, за които е ясно, но и най-нисшите слоеве. В момента Германия има три милиона и шестотин хиляди души регистрирани безработни, а това е почти с 30% по-малко отколкото преди три години. Напълно вярно: милион и шестотин хиляди души междувременно са започнали отново да печелят, а това вече е нещо сериозно. Затова пък огромното мнозинство - средната класа - си остава с празни ръце. Квалифицираните специалисти, дребните служители и чиновници не усетиха почти нищо от икономическото оживление. Нещо повече: това и занапред ще си остане така. Жилавината на локомотивните машинисти може и да е изострила тона на тарифните преговори, но от това със сигурност няма да последва масова вълна на големи повишения на заплатите."

Ето накрая и мнението на Щутгартер Цайтунг за масовите съкращения в някои фирми в последно време:

"Хенкел съкращава места, при едновремешния образцов концерн Сименс от няколко години насам продължава тенденцията за намаляване на персонала, Нокия закрива фабриката си в Бохум, а БМВ, както и Континентал искат в бъдеще да се справят с по-малко работна ръка. Общото между всичките тези фирми е, че те в никакъв случай не са губещи и тъкмо това безпокои хората и с право. В миналото в Германия важеше принципът, че работещите са добре, когато предприятието просперира. Онези, които съкращават работни меса, само за да могат да представят на финансовите пазари още по- хубави баланси, не бива да се учудват, че шефът на фракцията на левицата Оскар Лафонтен например говори за грабителски капитализъм."