Германският криминалист Янсен за борбата с престъпността в България

Проучването на на германския криминалист Клаус Янсен е направено през февруари, а сред заключенията на експерта може да се прочете следното: Националната служба за борба с организираната престъпност очевидно предпочита реактивните действия – службата не организира внезапни проверки по пазарите, за да разкрие фалшифицираните стоки, което би дало отражение върху дейността на престъпниците. Причината за това е, че те не знаят къде да складират тези стоки, тъй като допускат, че конфискуваните количества ще са огромни. На експерта Янсен било обяснено, че Националната служба за борба с организираната престъпност не се отнася към продажбата на стоки-менти като към престъпно деяние – изглежда там не знаят, че производството, транспорта и пласмента на тези стоки изискват съществуването на професионални структури, както и съответна незаконна дейност по границите.

По отношение на борбата с наркотърговията и прането на пари експертът с изненада установил, че в Националната служба за борба с организираната престъпност няма комбинирани случаи на двата вида престъпна дейност. На експерта било казано, че няма как да се докаже връзката на прането на пари с наркотърговията, тъй като повечето транзакции се осъществяват в брой. Наркотиците най-вероятно се плащат в брой в Турция, превозват се през България и се доставят в Европа. Препоръката на експерта за проследяване на парите в брой не е била възприета.

Търговията с хора се определя като един от най-големите проблеми в сферата на организираната престъпност в България. С него се занимават многобройни правителствени и неправителствени организации в Европа. Експертът отново установил с изненада, че това мнение не се споделя от представителите на Националната служба за борба с организираната престъпност. Те знаят, че жените от България се ползуват от предимството на либералните правила в Европейския съюз и печелят препитанието си чрез проституция. Тези жени по правило са от най-бедните райони на страната. “Повечето жени знаят каква работа ги очаква, много от тях са били проститутки и в България. Те получават съдействие, за да заминат за Европа, където избягват да се задържат повече от три месеца на едно и също място и често сменят адресите си. Започват да се оплакват само когато се сблъскат с проблеми сред клиентелата си.

Във връзка с контрола върху незаконното притежание на оръжие Янсен пише, че нито едно от оръжията, използуване при последните поръчкови убийства, не е могло да бъде намерено в регистъра. Което ясно показва, че проблемът е в незаконните оръжия. Експертът е разбрал, че съгласно данните на НСБОП от България чрез незаконна търговия годишно се изнасят между 80 и 120 оръжия – един твърде малък брой.

Янсен се спира в доклада си и на ролята на медиите – в контекста на преследването на престъпленията, а заключенията му гласят:

Експертът бе изненадан от това, че дори и вътрешният министър в приветствието си към експерта, във връзка с мониторинговия доклад на Европейския съюз от 25 октомври 2005-та година, спомена за “будилник”. Още от началото на присъединителния процес би трябвало да е напълно ясно, че България трябва да изпълни определени изисквания, особено в областите правосъдие и борба с престъпността. Експертът бе изненадан и от обсъждането на броя на поръчковите убийства в разговора си с главния прокурор. Според Европейската комисия общо поръчковите убийства в периода 1992-ра – 2005-та година е 173. Но тази дискусия по броя на убийствата не е толкова съществена – дори и само фактът, че тези убийства продължават с години, представлява проблем. А много по-сериозният проблем, който трябва да бъде решен, е че по този начин се съсипва моралът на обществото и на полицията.