Германският печат за България

“Само до преди година и половина – пише седмичникът “Ди Цайт” - България изпреварваше Румъния в надпреварата по пътя към ЕС; днес България изостава във всички полета на своите усилия – лениво правосъдие, корупция, организирана престъпност. Във външното министерство, пред което едно светлинно табло отброява дните, оставащи до евентуалното членство в ЕС на 1 януари идната година, се долавя нервност.” Авторът на статията разказва за срещата си с министърката по европейските въпроси Меглена Кунева и за нетърпението й, когато за кой ли път вече отново й се постави въпросът за корупцията в България. “Чувствам се много неудобно, когато стане дума за това. Аз съм българка, политичка и не съм корумпирана” – казва Кунева и добавя: “Просто не инвестирайте у нас, накажете ни, или пък ни покажете доказателства, защото приказките за корупцията са контрапродуктивни.”

Чувството на обида е понятно, пише “Ди Цайт”, тъй като България, която само до преди 15 години се водеше за 16-та съветска република, наистина е постигнала забележителни успехи. От 1998 насам тази “история на успеха на ниско равнище”, по израза на вестника, регистрира ежегоден стопански растеж от 4 до 6 процента. Броят на евроентусиастите надхвърля 60 процента. “Впрочем управляващите отразяват манталитета на своя народ, чиито основни характеристики, според местните коментатори са добродушният прагматизъм и склонноста по-скоро да се реагира, вместо да се действа. София твърде често се вторачва в Брюксел, очаквайки указания, което създава впечатление за безпомощност”.

По-нататък в статията на германския седмичник се изброяват взетите през последните месеци мерки в сферата на правосъдната реформа: промяната в конституцията потегнала правосъдието и за пръв път предоставяла на българина правото на конституционно обжалване. Въпреки това на дневен ред си остава борбата против корупцията: последната достигала чак до върха на държавната пирамида, без досега да е имало нито един показен национален съдебен процес. “Корупцията спада към културното наследство от 500-годишното османско робство, което бе доизпипано през годините на комунистическата диктатура. Организираната престъпност в България води началото си от социалистическото време, когато започна злоупотребата с партийната и държавната собственост.” Вестникът обобщава познатата история със създаването на престъпни мрежи от бившите ченгета и основаването на съмнителни охранителни фирми от бившите борци. Към това се добавят печалбите, които местните бандити извлякоха покрай ембаргото срещу Югославия през 90-те години. “Днес търговията с жени и дроги е основният бизнес на организираната престъпност; от близо 200 поръчкови убийства след 1992 са разкрити само няколко” – заключава седмичникът “Ди Цайт”.

Под заглавие “Надежда в килията на осъдените на смърт”, вестник “Зюддойче Цайтунг” пък се спира на случая с българските медицински сестри в Либия по повод започващия днес нов процес по делото. Авторката на статията Надежда Шарфенберг обобщава известните факти, кулминиращи в решението на либийския върховен съд от края на миналата година за анулиране на смъртните присъди поради процесуални грешки и връщането на делото на по-ниска инстанция.

“В навечерието на новия процес – четем в статията – расте напрежението в адвокатския екип на българките, а също така и в правителствените кръгове в София. Либийско-българските отношения, които изглежда бяха започнали да се разведряват след учредяването на специален фонд в помощ на заразените от Спин либийски деца, миналата седмица отново се обтегнаха поради публикацията на няколко антилибийски карикатури в един софийски вестник. Триполи изпрати протестна нота, София изрази загриженост. Адвокатът на българките Отман Бизанти смята карикатурите за “смешни и глупави”, но се надява все пак, че те няма да имат отражение върху процеса.”

“Има обаче и положителни признаци – се казва по-нататък в материала на германския ежедневник. – Наскоро либийският вестник “Либия Тудей” информира за пропуски в първия процес. Българският премиер Станишев окачестви като “добър сигнал” факта, че за пръв път държавноконтролираният либийски печат изнася критична информация по случая. Софийското правителство изразява задоволство и от преместването на процеса от “мястото на престъплението” Бенгази в Триполи, където настроенията не били така остри.” “Зюддойче Цайтунг” се позовава отново на вестник “Либия Тудей” и на интервюто с Идрис Лага, говорителя на засегнатите семейства. “Готови сме да приемем всяка присъда” – казва той. Това е добре, тъй като досега семействата искаха само смъртна присъда.