Германският политолог и публицист Хайнц Брам за годишнината от Римските договори

Г-н Брам, в публикация за вестник “Демокрация днес” определихте първия канцлер на Германия Конрад Аденауер като един от бащите на европейската интеграция, когото поставяте редом до Роберт Шуман. Дайте някои примери в потвърждение на вашата теза:

“Най-важното, което мисля важи и до днес, е че след 1945 година Франция и тогава Западна Германия успяха да направят така, че да заровят томахавката. Тези две страни достатъчно бяха воювали помежду си, и ангажиментът им в полза на мира, превръщането им от врагове в партньори, доведе и до това, че през 1957 година стана възможно подписването на Римските договори. Шестте страни, подписали тези договорености, съзряха, че всички те могат да спечелят от това обединение на икономически но и на политически принцип. Така възникна една напълно нова атмосфера, Не бива да забравяме, че Федералната република първоначално беше под контрола на трите страни-победителки от войната – САЩ, Великобритания и Франция. Тази глава от историята приключи през 1955 година, когато Германия си възвърна своя суверенитет. И след това е имало търкания с Франция, но като цяло вече беше започнало разведряването.”

Историята на ЕС, колкото и успешна да е тя, не винаги е протичала гладко и без сътресения. И все пак тя няма алтернатива, посочвате във вашата публикация. Важи ли това обаче и за страните от Западните Балкани? Има ли алтернатива тяхната европейска интеграция, се питаме в момент, когато в Европа се усеща умора от разширяването?

“Да, не можем да отричаме, че има умора от разширяването. Но веднага искам да кажа, че бяха допуснати грешки както в Брюксел, така също в Париж и Берлин – те подходиха прекалено смело към процеса на разширяване. Вероятно трябваше да бъде подготвено по-добре приобщаването на страните от Източна Европа. Събитията изпревариха като че ли времето. На хората не им беше обяснено, и вие добре знаете, че не всички в западните страни са приятели на България. И от тази гледна точка вероятно трябваше да бъде направено повече и по отношение присъединяването на България и Румъния, за да бъде създадена по-благоприятен климат в Европа.”

В авторска статия за германския вестник “Франкфуртер алгемайне” българският президент Георги Първанов уверява, че като членка на ЕС България ще защитава националните си интереси, като същевременно ще бъде един предвидим и последователен партньор, който обаче ще бъде готов и да прави компромиси. Смятате ли, че на България наистина ще и се налага често да прави компромиси като член на ЕС?

“Има общи интереси, които трябва да бъдат реализирани. Не смятам, че ще има много неща, които ще бъдат налагани против волята на отделните страни-членки. България обаче ще трябва да преотстъпи на ЕС една част от своя национален суверенитет. Това е факт, от който нито една страна-членка не може да избяга. И точно тук обаче смятам, че има допуснати пропуски – на хората, не само в България, но и в Германия беше същото, никой не им обясни, каква част от своя суверенитет ще трябва да преотстъпят на Брюксел. Освен това на германците не им беше обяснено, коя е България, кои са българите. Вярно е, че вестниците писаха много, но въпросът е, колко души прочетоха тези статии за България? Всичко това иска време, и съм убеден, че през 1957 година при подписването на Римските договори никой не е знаел, колко успешна ще се окаже проектът Европейска икономическа общност. Това се вижда едва днес – 50 години по-късно. Тогава имаше много съмнения, и дори една Великобритания остана извън този договор, защото тогава смяташе, че от това няма да излезе нищо. Не ни трябва толкова песимизъм, а обратното – оптимизъм. Трябва да положим всички усилия и да запазим жив този съюз. Досега той е бил от полза за всички както икономически, така и в политическия смисъл. Бяхме застраховани от войни, разбирахме се по-добре, търговията и благосъстоянието изживяха бум, а по-бедни страни като Ирландия, Португалия или Испания постигнаха забележително развитие.”

Трябва ли да изпитват българите някакви опасения, свързани с това преотстъпване на Брюксел на част от суверенитета си?

“Не, не. Не знам, какво точно би означавало това за България, но никой няма да иска от нея да се откаже напр. от кирилската си азбука. Не бива обаче да се превръщаме в егоисти или егоцентристи и да поставяме собствената си държава, националния интерес над този на цялата общност. Това би означавало, да слагаме прът в колелата на ЕС.”