Германският съдия Каул за Международния наказателен съд /МНС/ в Хага

Бившето главно седалище на един холандски телекомуникационен концерн пред прага на Хага претърпя през миналата година основни промени. Сега сградата е строго охраняван обект: висока метална ограда, по която протича електрически ток, допълнена от КПП с повишени мерки за сигурност и електронни контролни системи имат за задача да придават на новите обитатели чувството за сигурност спрямо враждебни действия от всякакъв вид.

Ханс-Петер Каул смята, че всичко това е малко попрекалено, поне на сегашната фаза. Каул е германски магистрат към Международния наказателен съд, установил се миналата година в Хага. Навсякъде още се строи и работи, съдебните зали тепърва се оборудват. А юристите като Каул, дългогодишен ръководител на отдел ”Международно право” в германското МВнР, трябва все още да се занимават с редица организационни въпроси, които всъщност имат малко общо със същинските задачи на съда.

Каул:

”Съдът трябва, а това е нещо характерно за нашата ситуация, която не е от най-лесните, да се занимава с всичко едновременно.”

Съдията Каул въпреки това е доволен. Според него за кратко време е било постигнато много и новата институция е започнала да се утвърждава, обаче:

Каул:

”...все още не е готова и изцяло в състояние да обезпечава всички съдебни задачи с необходимия за целта личен състав. Ала и този момент скоро ще настъпи.”

18 магистрати от цял свят, освен това обвинители и няколкостотин служители ще работят в този съд. А има и още много кандидатстващи за работа. Както изглежда МНС е институция привлекателна за мнозина. На само като работодател, а и в очите на световната общност, решила едва през 1998 година в Рим този съд да бъде създаден.

Каул:

”Понастоящем участват 94 държави. 94 държави само 6 години след конференцията в Рим – това е голям успех. Помислете си само, 15 години са необходими за да влезе в сила Конвенцията за морското право. При все това 94 държави са само половината от световната общност – т.е. това не е достатъчно. Трябва в обозримо време да повишим броя на държавите, подписали договора и да се стремим към 139 държави, подписали статута.”

Всеки е добре дошъл тук, но особено важни са естествено големите държави, които могат да допринесат не малко по отношение на опита и, разбира се, на средствата. В момента Германия е най-важната страна, подкрепяща МНС – както морално така и финансово. Особено трябва да се съжалява, разбира се, за отрицателната позиция на САЩ, смята Каул, без обаче да пожалава да се спира по-подробно на казуса. Само изрично изтъква, че без някогашната подкрепа на САЩ, надали е щяло да се стигне до създаването на МНС. Ала и други държави, които все още се колебаят, били добре дошли, като напр. Япония или Китай.

Каул:

”Не ми подобава, да правя предположения за техните мотиви, но е близко до ума, че няколко държави заемат изчаквателна позиция. Имаше толкова много клевети по адрес на съда. Че може би ще завеждаме политически мотивирани дела...”

Възможно е първото сериозно изпитание за МНС, когато той се заеме с два случая от Конго и Уганда – и двата са още в подготвителен стадий. Казусът Саддам Хюсеин също е можел да се превърне в класически случай за този съд, защото:

Каул:

”...винаги целта е била само дърпащите конците на извършителите да се озовават тук. Масовите убийци и тираните по Земята, които карат други да вършат нечистите им дела. Тези са обвиняемите, върху които трябва да се съсредоточим, само в тези случаи си струват усилията, да заработи толкова сложен съд с толкова комплексни методи.”

Въпреки тази ясна и недвусмислена дефиниция случаят Саддам Хюсеин остана извън обсега на МНС, макар и да бе подходящ.

Каул:

”Като типаж – да. Но съвсем ясно е, че нямаме никаква юрисдикция в случая.”

Защото юридически правомощия съдът има само за държавите, подписали договора, а Ирак не е сред тях. Освен това юрисдикцията няма обратна сила: съдът може да преследва само деяния, извършени след 1-ви юли 2002-ра год. – деня, в който в сила млиза саттутът му. Дори и тези условия да са изпълнени, Каул се надява на колкото е възможно по-малко дела. Националните съдилища би трябвало да се ползват с предимство , а МНС не е

Каул:

...”заместител за националните съдилища нито пък успоредно правораздаване. Ние сме, така да се каже, спасителната котва, ако всички национални правоохранителни системи откажат. Тази е конструкцията, която бе търсена от държавите и ние се ориентираме по този критерий.”