Германски автори, пътували до България, се представиха пред публика в град Трир

Ханс Тил е чел от книгата “Калдъръмена перспектива”. Попитах го, защо така е кръстил своето произведение, и коя част от него е избрал за четенето в университета в Трир:

“Тази книга се състои от различни електронни писма, факсове и обикновени писма до приятели в Германия. В тях аз им разказвам за България, и основно за Пловдив и София. И тъй като това литературно четене е в рамките на една изложба за съвременни автори от България, аз се спрях на мои съобщения, в които се говори за пластика, за естетика, за образи. Например за разликата между българските икони и нашите, германските представи за образи от изкуството, за църквата и за такива неща. А защо – калдъръмена перспектива? – Сигурно познавате Пловдив, чийто стара централна част е осеяна с калдъръмени улици. Тази каменна настилка веднага впечатлява посетителя. Лично аз не бях виждал такова нещо преди това. По този паваж такситата и другите коли, вярно - си разбиват амортисьорите, но въпреки това тези павета изключително много ме впечатлиха”.

Когато говори за впечатления Ханс Тил не може да не сподели и първата му среща очи в очи с исляма. Впрочем, това е било първото пътуване на германския автор до България.

“За първи път се сблъсках с исляма, видях напр. прекрасните джамии в Пловдив, което също изключително ме впечатли, напр. джамията Джумая. А също и другата на брега на Марица със зигзагообразните си минарета. Друг приятен спомен ми е останал от поведението на хората, от начина, по който те се държат и са готови да те заприказват направо на улицата. Хората идваха при мен, готови бяха да ме хванат за рамото и да ме разпитват, откъде идвам, какъв съм, що съм? Тази прямост на хората, тази откритост на българите – всичко това остави трайни следи у мен и много, много ме впечатли”, казва Ханс Тил.

Той е бил в България по един проект, наречен “Едно германско пътуване до Пловдив”, осъществен от културния дом в германския град Единковен. Негов директор е Инго Вилхелм. Попитах го, каква е равносметката от този проект, какво е постигнал той?

“Мисля, че постигнахме това, което си бяхме поставили като цел, а именно – да представим Пловдив като един стар културен град, непознат на германците, чрез впечатленията и опита на 10 германски автори по време на техния престой в града. Всичко това беше публикувано тук в Германия, и ние можем да се гордеем, че дори успяхме да съставим електронен вариант на това 10-томно произведение, което представя 10 различни гледни точки за Пловдив.”

Основната публика на снощното четене от книгите за Пловдив са били студенти от университета в град Трир. Водещ на вечерта е била българската преподавателка в катедра “Славистика” от университета в Заарбрюкен Румяна Иванова-Кийфер. Както сподели след представянето още Инго Вилхелм, младите хора са показали изключителен интерес към подобен вид представяне на позната и същевременно непозната България.

Как ще продължи този проект, според директора на културния дом в Единковен Инго Вилхелм:

“Ние си казахме, че след тези години на създаване на контакти и приятелства би било жалко, ако всичко това изведнъж секне. Затова от следващата година ние стартираме нов проект, озаглавено “Преводаческа работилница Пловдив”. В следващите 4 години в Германия ще бъдат преведени и издадени 6 български автори на лирика, след което те ще бъдат поканени да пътуват в различни германски градове за представянето на своите произведения. Т.е. имаме преливане на един проект в друг, един проект дава началото на следващ, както напр. се роди идеята за “Поезия на съседите”, по който проект в Германия ни гостуваха български поети. Т.е. можем да кажем, че идеята продължава.”