Германски експерт за предложението за промяна на наказателния кодекс

"Който разгласява в чужбина неверни или грубо изопъчени обстоятелства, които значително уронват достойнството на българския нард или на българската държава, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години затвор”.

Тази промяна в Наказателния кодекс е мотивирана с това е, че България е била ...

“ ... жертва на злонамерни лица, които съзнателно разпространяват неверни твърдения”. “Нашата държава следва да проявява особена чувствителност към такива прояви и да се брани, за да защити завоювания от нея авторитет в международната общност”.

Жертва на злонамерени лица може да стане България – но на авторите на този текст. Той предизвика недоумение и остра критика сред български експерти, юристи и представители на неправителствени организации. Силно изненадан реагира д-р Клаус Шрамайер, юрист, който като високопоставен дипломат бе дълги години в България. Пред Дойче Веле той заяви:

“Изненадващо е, че се прави такова предложение, защото не е понятно, защо е необходимо в българското законодателство да се вписва такъв текст, тъй като и досега в него се съдържат текстове за клевета и обида. Изненада и загриженост предизвиква високото наказание: 3 до 10 години лишаване от свобода – това е тежка присъда. Това е първата ми констатация. И второ: не вярвам, че една такова предписание е в духа на изискванията на правовота държава. Според конституцията Република България е правова държава. Един такъв обтекаем текст, едно неописано достатъчно ясно деяние,както в това предложение, не може да е в духа на принципите на правовата държава. “Неверни”, това може да се приеме, но какво означава “грубо изопъчени”? Това понятие може да се тълкува най-широко и да предоставя широко поле на действие на този, който го прилага. Какво означава “обстоятелства?” За факти ли се касае или за ценностни оценки – или и за двете? А понятието “значително уронва достойнството на българския народ” и т.н. - това е такава понятийна каша, че би било извънредно трудно такъв закон да се прилага съобразно принципите на правната държава. И третата точка е, че предписанието би се отнасяло и за чужденци, чужденци в чужбина. А това според мен е ярко нарушение на международноправните норми. Никоя държава не може да прилага върховенството си върху граждани на други държави, на чужда територия. Трябва да се има предвид и практическият и политическият ефект – т.е. че никой журналист, никой обективен анализатор не би могъл повече да пише критично за България. Би могъл само да възхвалява, да казва “всичко в България е прекрасно” и че “няма организирана престъпност”, че “няма убийства по улиците” и т.н. Това е абсурдно.”

Д-р Клаус Шрамайер добавя:

“Практически се касае за цензура, която съгласно член 40 на българската конституция е забранена – и то за много по-строга цензура, кfято включва и наказание с лишаване от свобода. Ето защо и поради тази причина това предписание е неприемливо. Знаменателно е, какво ни поднася новото правителство. Първо бе Съветът към вътрешното министерство, който също предизвика съмнения и загриженост и който – слава Багу – не съществува. Безпокойство предизвикват и новите назначения и уволнения. И ако въпросното предписание влезе в сила, тогава се питам как ще реагира Брюксел. Фактът, че в България сега се правят такива експерименти, които напомнят на миналото, не е добра визитка – особено на фона на очакваното членство в Европейския съюз”