Германски шпиони в Ирак

Реакцията на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер не закъсня: позицията на старото германско правителство спрямо иракската война била недвусмислено ясна и то се придържало последователно към нея. Във всеки случай не му били известни операции на Федералната разузнавателна служба (ФРС), които да не се вписват в тази рамка.

Само че тъкмо това е въпросът, който занимава сега германската общественост. По време на войната самият Щайнмайер беше координатор, отговарящ за тайните служби в правителството на Герхард Шрьодер, и той би трябвало да знае дали германското разузнаване се е придържало към политическата линия. Затова Щайнмайер побърза да добави, че знаел, че Федералната разузнавателна служба имала свои хора в Багдад, но задачата им била единствено да доставят достоверна информация за хода на войната.

На външния министър не му беше лесно да си признае всичко веднага и във връзка с аферата около тайните полети и затвори на ЦРУ в Европа. В сегашния случай обаче може да се очаква по-бързо разнищване на цялата история. Защото е застрашено реномето на Германия в Ирак и в останалия арабски свят: нима думите на Берлин против войната са били само празни приказки? Или пък тайните служби са действали на своя глава, заобикаляйки политиката? Или може би разкритите сега подробности изобщо не са верни?

Федералната разузнавателна служба се опитва да представи третия вариант: тя имала в Багдад двама агенти, но задачата им била да определят цели, които не трябва да бъдат бомбардирани, за да се избегне повторение на станалото в Белград, където бомбардировачите на НАТО удариха по грешка китайското посолство.

Това обяснение не е обаче особено убедително, тъй като американците със сигурност са имали карти на Багдад, в които са били отбелязани всички посолства, болници и училища. Не за това са им трябвали германските шпиони. Така че какво са правили хората на ФРС в Ирак? Та нали съвсем доскоро в Багдад все още е имало служители на службата. Всичко това налага извода, че Берлин играе двойна игра: в Ирак няма германски интереси, които се нуждаят от защита. Развитията там освен това не са могли да бъдат адекватно покрити само от двама души; във всеки случай вредата от разкриването на работата им е много по-голяма от ползата.