Германците и изборите за европарламента

"Представете си, че е време за избори за Европарламента - и никой не гласува". Поне в Германия този кошмарен сценарий на не един европолитик би могъл да стане действителност на 13 юни, когато гражданите на 25-те страни-членки на ЕС са призвани да гласуват. Въпреки еуфорията, свързана с разширяването на общността, тази тема фигурира едва на 15 място сред 20 най-важни политически теми за германците. Нито дори всеки втори германец не смята да гласува идната неделя.

Причината не е трудно да се открие: Брюксел не защитава интересите на германците - само всеки трети германец смята, че Европа е в състояние да се справи със задачите, с които се нагърбва. 67 процента се опасяват от нарастване на безработицата след разширяването на ЕС, а едва 40 процента виждат предимства в еврочленството на Германия: германците се смятат за изоставени от европолитиците, а това води към растяща незаинтересуваност. Германия е на 11 място що се отнася до заинтересуваността към новините от Европа, като само 15 процента са германците, които изобщо проявяват интерес към тази тема. В Италия са 35 процента. Дали евроизборите няма да се окажат маскирани национални избори, тъй като европейските теми не предизвикват особен интерес? Не съвсем, тъй като два ефекта ще играят роля, даващи предимство веднъж на ХДС/ХСС, веднъж на СДП.

Предимство за консерваторите е очакваната ниска изборна активност. Ще гласуват преди всичко германците, за които гласуването е основен елемент на демокрацията - тоест, по-консервативните и по-възрастните избиратели. От онези под 30 години смята да гласува едва всеки трети. А при над 50-годишните показателят скача на 57 процента.

Предимство за социалдемократите: извършеният от тях, но останал незабелязан от много избиратели, завой по въпросите на европейската политика. При Кол европейска политика беше онова, което беше добро за Европа. При Шрьодер добро е това, което е добро за германците. А това се възприема добре от избирателите особено в сегашните времена на икономически затруднения. Освен външната и отбранителната политика следователно европейската политика е последното поле от компетенциите на социалдемократите. Само че социалдемократите изглежда още не са забелязали това. Вероятно двата ефекта ще се неутрализират взаимно и блокът ХДС/ХСС ще спечели изборите със значителна преднина. Допитванията дават 46 процента на консерваторите, 27 процента на социалдемократите, 13 процента за Зелените и 6 процента за либералите.

Какво би трябвало да предприемат партиите, за да допринесат за повишаването на атрактивността на Европа? Много просто - да оставят на Европа онези решения, които могат да се решат по-добре в Брюксел. А на национално равнище да се погрижат за онези области, които според преобладаващото мнение могат да бъдат решени по-добре на национално равнище. В краен случай Берлин трябва отново да си поиска част от суверенитета, който отстъпи на Европа. Семейната политика е най-"германската" тема: 73 процента се обявяват за национален и едва 21 процента за европейски регламент по въпроса. Сходно е съотношението е по въпроса за пенсиите и вътрешната сигурност. Също и данъците трябва да си останат в непосредствената отговорност на Берлин: само 25 процента са за прехвърлянето на този ресор на Брюксел.

Едно е ясно: необходимо е да се положат много сериозни усилия за повишаването на интереса към Европа. Това означава, че са ни необходими много умни европолитици, които да налучкат верния баланс между визията Европа и германската действителност. Особено след приемането на десет нови страни-членки.