Гледната точка на завръщащия се след 25 години в родината

Първо едно сравнение: ”когато по телевизията гледах откриването на ”процеса на столетието” срещу Саддам Хюсеин”, писа преди няколко седмици иракският интелектуалец Ибрахм Ал Хайдари в арабския всекидневник ”Ал Шарк Ал Аусат” – ”тутакси си спомних за романа ”Тенекиеният барабан” на немския писател Гюнтер Грас. Ирак в развалини, страна, която трябва да започне изграждането си от нулата, също като Германия през 1945-та година?”

Иракският журналист и писател Хусеин Ал Мозани, който от близо 25 години живее в Кьолн на Рейн, гледа на положението в Ирак по подобен начин:

Мозани:

”Иракчаните са пред прелом, страдали са много и действително им е необходимо обновление. Има големи нови проекти и поне всички се на единно мнение, че станалото по времето на Садам, не бива повече да се повтаря".

Ала с това положителното, което може да каже ал Мозани за Ирак след свалянето на Садам Хюсеин повече или по-малко се изчерпва. Под надслов ИМиналото, дойдох, за да го погребя” Ал Мозани наскоро публикува своя ”Багдадски дневник” в немско-арабското списание ”Фикрун Уа Фан” /в превод: ”Изкуство и мисъл”/

Мозани:

”Мисля, че би било наистина прибързано да мислим, че положението в Ирак може да се подобри за една нощ. Та нали знаям, че сваленият режим на Садам Хюсеин напълно разруши иракското общество и култура”.

А какво ще последва, когато една страна е, буквално казано, в пепелища?

Мозани:

”Досега в Ирак не сме водили принципна и открита дискусия за иракската идентичност: кои са тези хора, иракчаните? Един от най-древните народи по Земята. Защо през цялото време се говори за сунити, шиити и кюрди?”

Да бъде ли погребано миналото? Ал-Мозани не може да отвърне поглед от онова, което е било. В багдадските си записки той пише, че го обземало отчаяние, тъй като си е представял нещата в твърде розова окраска, преди да се завърне в далечната родина. Видяното сега: мизерия, разруха, корупция и шуробаджанащина, безработица и религиозен екстремизъм. Общество, в което хуманизмът и моралът играят подчиненаа роля.

Ал Мозани:

”Сега иракчаните разполагат със свобода на мненията. Има множество вестници и телевизии – но на иракчаните все още не им достига профессионализма, експертното мнение по въпросите, свързани с тази нова свобода.”

Онова, което Мозани описва в записките си, но преди всичко начинът, по който го описва, зв,чи по странно меланхоличен начин и същевременно абсурдно:

Ал Мозани:

”Човек трябва да е наясно, какво е докарало иракчаните дотам, където са в момента. Всичко това има корени и дълбоко в традиционните иракски партии, в естеството на съотношенията във властта, в прирадата на духовенството и племенното разделение. Иракчаните първо трябва да проучат внимателно миналото си. Без да сторят тона, няма да могат да изграждат по-добро бъдеще.”

Авторът се опитва да изправи иракчаните пред огледалото и да ги накара да се взират в собствения си облик, да не забравят твърде бързо миналото и въпреки прагматизма и плановете за бъдещето – това иска от сънародниците си Хусеин Ал Мозани, подобно на Гюнтер Грас, германският автор нобелист, създала образа на Оскар Мазерат.

Ал Мозани притежава едно ценно качество, за да се превърне по подобие на героя на Грас в ”барабанчика на тенекиения барабан”. Арабският превод на романа от Грас, издаден през 1998 год. от издателство ”Ал Гамал” в Кьолн е дело на Хусеин Ал Мозани