Годишната награда на женската организация УНИФЕМ

През 1993 година Анурадха Койрала основава в Непал проекта "Майти", в превод - "Дом на майката". Идеята е да се помогне на деца и девойки срещу насилствена проституция и отвличания. Проектът се изправя срещу практиката в Непал, млади девойки да бъдат продавани в Саудитска Арабия, Средния Изток и индийските бордеи. Анурадха Койрала:

"Един от основните фактори е отворената граница между Непал и Индия. За да я пресече човек не се нуждае нито от виза, нито дори от паспорт. Така всеки преминава от едната в другата страна без никакви проблеми."

Това особено улеснява търговците на хора. От 1993 година до днес от насилствено прехвърляне в Индия са били спасени кръгло 9 000 жени и млади момичета от Непал. За тази цел са били създадени домове за превенция, училища, центрове за обучение и едно болнично отделение. Междувременно проектът, започнал като "Майти", днес се е разрастнал до мрежа срещу експлоатирането, търговията с хора и насилствените отвличания на хора. Ан-Катрин Баукнехт е почетен консул в Непал и подкрепя дейността на "Майти" с нейния Съюз за помощ за развитие от германската провинция Баден-Вюртемберг:

"По протежение на зелената граница с Индия на непалска територия бяха построени пунктове за оказване на помощ. Там намират убежище момичета, спасени от насилствено отвличане докато са в състояние да бъдат върнати в семействата им. А ако тяхната реинтеграция в семейството и обществото е невъзможна, тогава те биват пренасочвани към временен център, където получават необходимата им помощ, закрила и обучение."

Мизерията - основен фактор

Търговците на хора използват това, че населението в района е изключително бедно, и се опитват да вербуват деца и млади момичета на възраст от 8 до 15 години. Те обикалят селските райони, където живее половината от населението на страната под границата на бедността. Ан-Катрин Баукнехт:

"В тази част на света от момичетата няма много полза - на тях се гледа само като на консуматори на храна, и настъпва истинска драма, ако те не могат да се задомят. В същото време търговците на хора отдавна са изнамерили ефективен начин за това, как да убеждават техните родители да им продават децата си. Те просто им обещават съпруг, дом и семейство в града. Всичко това, разбира се, е силно преувеличено".

Програмата "Ла Страда"

Другият отличен проект е от Беларус, нарича се "Ла Страда" и е реализиран в столицата Минск. Той също има за цел да помага, но превантивно, на жени, заплашени от продажба с цел насилствено проституиране. "Ла Страда" освен това подпомага и семействата на жертвите. От 2004 година в Минск работят превантивни центрове за помощ на "бели робини". Както разяснява Барабара Еванс от офиса на УНИФЕМ в Ню Йорк, статистически годишно в света против волята им биват отвличани между 600 хиляди и 800 хиляди души. Реалната цифра обаче е далеч по-висока:

"Към тази бройка отнасяме жени, принуждавани да проституират, да работят незаконно, да стават деца-войници или сексуални робини."

Карин Нордмайер е председателка на УНИФЕМ-Германия:

"На фона на тази усложнена ситуация с човешките права по света е придизвикателство и отговорност да работи в областта на търговията с жени и млади момичета."

Присъствие в повече от 100 страни

Затова и е учредена наградата на УНИФЕМ, която се връчва от 1999 година. Със своите програми организацията се опитва да подпомага проекти в развиващите се страни, срещу насилието срещу жени и се застъпва за това, правата на жените да бъдат признати като човешки права. Междувременно организацията има свое присъствие и работи в повече от 100 страни по света.