Годишната пресконференция на руския президент Путин

Все още младият и излъчващ енергия руски президент не държи монотонни речи както предшествениците си -генерални секретари на КПСС. Той дава годишната си пресконференция за 1000 журналисти. В продължение на три часа и половина имаше остри критики към руския път към демокрация.Въпреки това трябва да отдадем дължимото на представянето на Путин. Този политик е в зенита на своята власт, силен и самоуверен. Той много добре знае, че не може да бъде преизбран и споделя същата определена от конституцията съдба, както и един друг силен мъж-Джордж Буш. Но каква разлика между двамата. Не само поради провала в Ирак, през втория си мандат Джордж Буш е един отчаян човек, който се бори за местенце в историята. Колко различен е Путин. Той разбира се не е “кристално чистият демократ”, както обича да го назовава бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер. Путин не става и за заместител на угасващата американска мечта, дълги години била идеал на много преследвани, в това число и руснаци. Но не бива да се подминава факта, че руският президент е натрупал доста суверенитет и самочувствие през шестте години на своето управление.Той подхожда към въпросите прецизно, понякога с известна доза хумор и понякога малко арогантност, подхранвана от сигурността, която лъха от него. Рядко бива агресивен, както преди години, търпелив е и отлично информиран.

Путин не е нито Бил Клинтън, нито Тони Блеър в най-добрите им времена, но кремълският шеф има зад гърба си руския народ, независимо от това че срещу него се надига все по-голяма критика от чужбина. Или тъкмо заради това.

Дали говори за т.нар. “Газ-ОПЕК”, тоест по добрата координация между доставчиците на газ, или за противоракетната система на САЩ, си личи, че той си е научил урока. Дори по въпроси за свободата на печата и гражданското общество. Той –да. Но не и кохортата от неговата администрация, затънала или в популизъм, или в национализъм. Путин знае това много добре и играе на тази струна. Само с едно мръдване на пръста си, той би могъл да назове своя наследник. Путин обаче не го прави.

Всичките тези положителни натрупвания обаче не са в състояние да премахнат основното зло в Кремъл. Един вероятно добър човек не е в състояние да оправи бакиите на цялата руска система, характеризираща се със страх от свободата и демокрацията, затънала в недоверие и корупция. В края на краищата убедителният комуникатор Путин може би не е и толкова силен.