Годишният доклад на “Репортери без граници”

Годишният доклад на “Репортери без граници” – 2007-ма – описва положението със свободата на словото и печата в общо 98 страни на света и прави преценка на ситуацията на отделните континенти. Русия, Китай, Куба, Източна Европа и държавите от Африканския рог – всички тези страни се намират в “червения списък” на “Репортери без граници”. Не само там, но и почти навсякъде по света правата на журналистите се нарушават – било чрез цензура, арести на критични журналисти и различни рестриктивни мерки на авторитарни режими. Не е рядкост, репортерите да заплащат с живота си правенето на опасни проучвания. Организацията “репортери без граници” изразява загриженост от ограниченията на свободата на печата по света в най-последния си годишен доклад. Неблагоприятните заключения се отнасят включително и за страни-членки на ЕС и за САЩ, където често се нарушава тайната на източника на информация. Международната борба срещу тероризма също е обстоятелство, което – според всеобщите наблюдения - затруднява работата на журналистите и търсенето на истината. В Източна Европа и Централна Азия положението междувременно се е влошило допълнително – отбелязват експертите на организацията. Така например в Русия продължава процесът на закупуване на медии от страна на големи фирми, в Беларус президентът Лукашенко накара да замлъкнат последните два независими вестника преди да бъде преизбран, а в Узбекистан – под засилен натиск са поставени както местни, така и чуждестранни независими журналисти. В Казахстан пък бяха приети нови закони, които допълнително влошиха ситуацията на опозиционните източници на информация. Диктаторите по света контролират междувременно засилено и интернет. Журналистите често използват световната мрежа тъкмо за да се изплъзнат от контрола на държавната цензура. Ръководителката на германската секция на “Репортери без граници” Елке Шефтер знае обаче, че освен шансове, интернет крие и опасности за журналистите. Защото диктатори и репресивни правителства също са открили възможностите на световната мрежа. Елке Шефтер казва:

“Новини, които не са желани, изчезват от екраните, независимо, че са били в интернет. През тази година има освен това 30 блогъри, които бяха задържани, затова, че са съобщили личното си мнение в своите блогове.”

Най-радикални са действията на Китай по отношение на интернет-дисидентите. В момента в китайски затвори се намират поне 50 журналисти. Страни като Виетнам, Сирия, Тунис и Либия също задържат журналисти, които работят предимно в интернет. В Китай, както и в Иран, се цензурира даже интернет –форума „Youtube“, където всеки юзър може да предлага свои частни видеозаписи. Тайландското преходно правителство също цензурира всички интернет-сайтове, на които имаше критики срещу него, веднага след като взе властта в страната. През миналата година само в Мексико са били убити общо девет журналисти. Задържани са били близо 900, а 81 са били убити. Според Елке Шефтер отговорност за тази ситуация носят не само репресивните държави. Тя обвинява и някои демокрации, например САЩ, както и ЕС, че демонстрират прекалено нисък интирес към темата за правата на журналистите. Тя казва:

“Страните-членки на ЕС трябва засилено да се ангажират в името на свободата на печата и мненията и да следят за тяхното спазване, а не само да се съобразяват с икономически или геостратегически аспекти на взаимоотношенията си с другите страни.”

Европейските реакции по повод убийството на руската журналистка Анна Политковская – според “Репортери без граници” са един отрицателен пример за това. Според организацията от страна на ЕС е имало прекалено малко критики. Не беше създадена и международна разследваща комисия, за каквато настояваха редица неправителствени организации.